Тестове определят най-подходящата терапия при някои онкологични заболявания

Ниската обществена осведоменост по отношение на колоректалния карцином (рак на дебелото и правото черво) засяга еднакво здрави и заболели. Неразпознаването на симптомите става причина за пропуснати възможности за пълно излекуване при новозаболелите. От друга страна, липсата на информация за съвременните достижения на медицината намалява увереността на пациентите, че заболяването им може да бъде контролирано и доведено до състояние на трайна ремисия.

При проведено международно проучване през 2012 г. на информираността и разбирането на пациентите за биомаркерите и персонифицирана онкологична терапия са направени следните изводи:

- почти една трета (32%) от пациентите не знаят, че при някои онкологични заболявания могат да бъдат проведени тестове за определяне на най-подходящата за тях терапия;

- повечето пациенти са склонни да отложат началото на лечението си, за да могат да се възползват от прицелна терапия, дори ако това означава повторна биопсия на тумора;

- почти половината от пациентите с метастатичен колоректален карцином, не знаят, че с помощта на биомаркерен тест може да бъде установено, дали дадена прицелна терапия е ефективна за тях.

Възможността за идентифицирането на специфични молекули (биомаркери) при някои видове тумори спомага за провеждане на индивидуализирана терапия. До този извод достигат най-новите научни изследвания и разработки в областта. Все повече нараства интересът към значимостта на биомаркерите в онкологията, както по света, така и в България. Благодарение на този тест се откриват генетични аномалии в клетките, намиращи се в изпражненията. Самото изследване може да бъде осъществено при поставяне на диагнозата, за да се прецезира най-ефективното медикаментозно лечение, с което неминуемо се пести, както от преживяванията на болния, така и от средствата, които обществото заделя за лечение на рак.

Изборът на терапия с подходящ медикамент (например имунологично антитяло срещу клетъчни рецептори, отговорни за туморния растеж) в комбинация с химиотерапия (в сравнение само с химиотерапия) би осигурил на пациентите намаление на риска от прогресиране на заболяването с около 40%. Съответно нараства и вероятността за излекуване на болния от рак на дебелото черво. Този избор се базира на генетично изследване и определя както ефективността и ползата от терапията за пациента, така и значителното редуциране на публичните разходи. Това лежи в основата на индивидуализирания подход на лечение, който, за съжаление, в България все още не е достатъчно застъпен.