Засегнати са главно жените, но вече има и мъже, стигнали до ситуация, когато само пълните торби от магазина ги правят щастливи.
Особено в последните години шопингът се превърна от забавление и форма на релакс в опасна зависимост, подобна на пристрастяването към интернет, алкохола и наркотиците.
Най-застрашени от болестното залитане са хора с проблеми в общуването, които се чувстват объркани, неразбрани, изоставени. Те не се справят със себе си и се опитват да компенсират дефицитите си чрез контрол над вещите. Ефектът от това мегаудоволствие обаче е кратък, чувството за щастие отшумява почти веднага и се появява желание да се върнеш на щанда пак.
Маниакалният шопинг е резултат и от налагането на консуматорското поведение като модел. Харчейки пари за нови и нови неща, всъщност показваме, че можем да си ги позволим, и така се издигаме в собствените си очи, увеличаваме значимостта си, като в повечето случаи компенсираме вътрешната си неудовлетвореност и несигурност. Казано елементарно, това е актуална форма на избиване на комплекси за малоценност.
Финансовите възможности не са от особено значение. Дори жени, които нямат много пари, пак страдат от шопинг манията. Те купуват малки и по-евтини неща, но пак непрекъснато и със същото настървение, с което го правят и по-заможните.
Моловете също отключват тази форма на зависимост.
Шопинг манията няма нищо общо с вещоманията. Трупането на вещи вкъщи е дълъг процес, става в рамките на години и не създава психологическа зависимост. Докато шопингът е всекидневна потребност, ритуал за отпускане също като 100-те грама уиски за алкохолика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар