Бюджетът е основен инструмент за провеждане на политика. Формално сумите за здравеопазване са увеличени, но разковничето е в подробностите. Нека да сравним реално цифрите - като изпълнение през 2010 г. здравната каса отчита в болничната помощ 1,909 млрд. лв. В момента бюджетът се актуализира със 130 млн. лв. Към тях трябва да прибавим 100 млн. лв., които ще останат неразплатени през тази година - така се получава, че реално през 2010 г. са изразходвани 2,139 млрд. лв.Какво разкрива бюджетът за 2011 г.? В приходната част се събират 2,633 млрд. лева.
340 млн. лв. обаче са трансфер към здравното министерство, а 100 млн. лв. са стари задължения от 2010 г. От тях 60 млн. са за болниците - доплащане за юни и юли, а 40 млн. лв. са за лекарства. Като се извадят тези две суми от общата цифра, остават 2,193 млрд. лв. Така се вижда, че реалното увеличение на парите е само с 54 млн. лв., което основно отива за лекарства - 47 милиона.
Има няколко неща в текстовата част на бюджета, които трябва да се изчистят, за да се получи приемлив закон. Вместо 340 млн. лв. да се трансферират към Министерството на здравеопазването, може някои дейности да минат към здравната каса.
Такова чудо като сега няма никъде по света - със здравни вноски да се субсидират бюджетни плащания. Обратното се среща. В много страни се субсидират дефицити на касите.
Трансферът на 340 млн. лв. ще демотивира осигуряващите се. Те се питат защо с техни пари се покриват дейности, които включват и лечение на неосигурени - като спешна помощ, лекарства за онкоболни. Написано е още, че през 2011 г. всички дейности, за които плаща министерството, ще минат към касата. За хемодиализата това може лесно да стане. Не е работа обаче на касата да плаща скъпи лекарства за редки болести.
Финансовият министър Симеон Дянков сега може би не разбира, но ще бъде изправен пред дилема. Здравната вноска няма да може да покрие всички разходи за здраве.
Тогава здравеопазването ще си стои недофинансирано или пък ще трябва да се вдигне здравната вноска. Второто обаче е малко вероятно в навечерието на изборите догодина. Не че вноската у нас е висока - в ЕС между 11 и 15%. За България обаче е проблем да се говори за по-висок процент.
Третият проблем е, че има 260 млн. лв. оперативен резерв. Ако има гаранции, че тези пари ще се разпределят за плащания основно в болничната и доболничната помощ, се получават приемливи цифри, с които могат, макар и минимално, да се вдигнат цените, които не са променяни от години и е натрупана некомпенсирана инфлация от около 27%.
Първичен преглед се плаща на лекарите по 7-8 евро. Законът за бюджета на касата обаче е написан така, че надзорът може да мести каквито си иска средства от едно перо в друго. Може да увеличи трансфера към здравното министерство или да ги хвърли за лекарства, което е най-подозрителната практика. Допреди 2 г. имаше текст, че тези пари могат да се ползват за други здравноосигурителни плащания без лекарствата. Ако това се върне, би могло да се помисли за насочването им към болничната и доболничната помощ и основно към специализираната. Това вече ще е начало на реформата, защото ще намали хоспитализациите Иначе бюджетът си остава бюджет на статуквото.
Самата каса отчита, че 73% от хоспитализациите са на хронично болни с усложнения, защото тези хора нямат достъп до специалисти. Но за да стане това, НЗОК трябва да може да реагира при преразход на лекарства, например да променя степента на реимбурсация. Понякога въвеждането на 10-15% доплащане от пациента намалява безконтролното изписване на скъпи лекарства.
Порочната практика с лимитите в доболничната помощ трябва да се премахне. Това не са регулативни стандарти, а твърди суми, за които касата глобява при надвишаване. Лекарският съюз е дал предложения за други контролни механизми. Сега надзорният съвет може умишлено да даде по-ниски стандарти за направления и така се спестяват 10-20 млн. лв. Това се прави вече няколко години поред. Парите за здравни услуги умишлено не се усвояват. Има фрапиращи факти - през 2009 г. не са усвоени 1 млн. направления. Превърнато в пари това прави 18-20 млн. лв. Тези средства се прехвърлят другаде. За 2010 г. справка още няма. Методиката за регулация трябва да се прави съвместно със социалните партньори - това е единствената гаранция срещу изкривяванията.
Делегираните бюджети трябва да се премахнат. Има други начини за регулация - може да се сложат максимално допустими дейности по обективни критерии - брой легла, среден престой, диагностични процедури.
Инвазивната кардиология има европейски алгоритъм за действие. Една лаборатория например не може да направи повече от 6 процедури за един лекар. Може да се намаляват цените при сериозен преразход, но в болници, където има съмнения, че има надписване.
Сега се връщаме към т.нар. историческо финансиране на болниците с бюджети, за което изобщо не е необходима каса. Това са методики от държавното финансиране. Наблюдават се странни неща - за някои болници увеличението на бюджета е с 300%.
Има сходни лечебни заведения, като за някои бюджетът е 85% от стария, а на други - 115%. Самата методика е порочна и предразполага към това. Затова правителството трябва да намали държавната квота в управлението на НЗОК.
Цените и обемите на клиничните пътеки пък трябва да се върнат в Националния рамков договор. Сега ги разработва група в Министерството на финансите.
Парите за здравеопазване през 2011 г. общо са 3,005 млрд. лв. 2,293 млрд. са в касата и 725 млн. в министерството. Всъщност в МЗ са само 576 млн. лв. Останалите около 150 млн. идват от други министерства за ведомствени болници като ВМА, Транспортна, Правителствена и МВР болница, а също и за общините.
Д-р Димитър Петров, експерт на Българския лекарски съюз и бивш директор на здравната каса
Няма коментари:
Публикуване на коментар