Йордан Славейков дописва Тенеси Уилямс в пиесата „Роуз беше тук“

 

Тенеси Уилямс оживява на камерната сцена на „Сълза и смях“ в необикновен спектакъл-обяснение в любов към театъра. Пиесата „Роуз беше тук“ е сценичен вариант на Йордан Славейков по интервюта, мемоари и пиеси на Тенеси Уилямс. Режисьор е Йордан Славейков, продуцент - “Джи Ти Кепитал ЕООД”. Преводът е на проф. Евгения Панчева и Йордан Славейков. Сценография и костюми Юлиана Войкова, композитор Добромир Кисьов, плакат Даниела Сивикова, фотограф Татяна Йолинска.

“Роуз беше тук” е резултат от срещата на двамата млади и гладни за театър актьори Стела Димитрова и Вилиян Гешев със света на Тенеси Уилямс. Или както го нарича Гор Видал, “човеколюбивият”.

Това е пиеса за необикновената среща между брат и сестра в една нощ, в която е спасен човешки живот. Пиеса за силата на прошката, но не само. “Роуз беше тук” не е само спектакъл, който разглежда отношенията между брат и сестра, а е спектакъл-обяснение в любов към театъра, към изконното желание на човека да е друг, да не е само себе си. Обяснение в любов към театралната игра, към публиката, към всички, които са уморени от делника си и мечтаят да са други, различни, да участват в приключения и вярват в чудеса. И най- важното, това е пиеса-призив: да не забравяме никога, че “душата разбира само от любов, за нея никакви логики и доводи не важат.”

Роуз е не просто единствената, любима сестра на Тенеси Уилямс, тя е неговата най-голяма болка и най-голяма му вина. Той цял живот обвинява себе си, че не е положил усилия да я спаси от намерението на майка им Едуина да я подложи на лоботомия. По желание на майката Роуз е лоботомирана, защото е “прекалено, твърде сексуална”. Между двамата избухва скандал той изкрещява на сестра си “ненавиждам противното ти лице”, след което напуска дома им. Дни по-късно Роуз е подложена на тази варварска процедура. По това време, втората половина на 20 век се е вярвало, че лоботомията лекува психични заблявания. Роуз с диагностицирана с “ранна форма на деменция”. След лоботомията Роуз остава в психиатрична клиника до смъртта си през 2009 година. Тенеси плаща за престоя й.

Това е четвъртото ново заглавие за Славейков за този изключително продуктивен за режисьора театрален сезон. След авторските си пиеси „Ембриони“ и „Виктория“ и събраните реални истории в „Любов по време на война“, той отново се връща към текстовете на Тенеси Уилямс. Вече е поставял Тенеси веднъж със „Стъклената менажерия“.

След като получи номинация „Икар“ за драматургичен текст на авторската си пиеса „Виктория“, представлението му току-що се сдоби и с номинация за престижната награда „Аскеер“ в категорията „Моноспектакъл“.