Биомаркерите - ключът към персонализираното лечение на рак на белия дроб

Държавата трябва да реимбурсира широкоспектърното генетично изследване

 

 

Биомаркерите са ключът към съвременното персонализирано лечение на рак на белия дроб. Генетичният отпечатък, който се търси във всеки тумор, може да определи най-успешната терапия за пациента. Това стана ясно по време на дискусия на тема „Съвременни методи за скрининг и лечение на рак на белия дроб“, организирана от Амджен България, по повод предстоящият 4 февруари – Световен ден за борба с онкологичните заболявания.

"Само до преди няколко години ракът на белия дроб беше средно по честота заболяване, а днес е сред водещите локализации. Но медицината непрекъснато се развива и се откриха „невидими ключалки“, наречени биомаркери, които колегите патолози и генетици ежедневно търсят при всеки индивидуален тумор, за да можем ние – онколозите да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лечение. Уточниха се така наречените „драйвърни мутации“, чрез които прицелно лекуваме с биологични лекарства тези форми на рак на белия дроб, които ги имат", каза проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество медицински директор и началник на Клиника по Медицинска онкология, Аджибадем Сити Клиник Младост. И подчерта, че вече се прилагат различни комбинации между имунотерапия и химиотерапия или различна последователност на методите, съобразени с индивидуалните характеристики на болния. Той поясни, че една от важните стъпки, които трябва да се направи в България е въвеждането на „Изчерпателното геномно секвениране или т.н. широкоспектърно генетично изследване“, което по най-точен начин ще покаже наличието или не на тези „невидими ключалки“ и ще даде информация и за други генетични характеристики на тумора при всеки един пациент. Трябва да се изиска от държавата да поеме тази отговорност, акцентира онкологът.

За съжаление у нас при над 60% от пациентите туморът се открива вече в напреднал стадий - III или IV. Един от утвърдените вече начини за поставяне на диагнозата е нискодозовата компютърна тоография. За разликата от стандартното изследване, облъчването при това изследване е много по-малко – буквално, колкото едно пътуване със самолет до САЩ. Този подход се прилага при хора над 50 години, които в продължение на 30 години са пушили по една кутия цигари на ден или тези, които в продължение на 15 години са пушили по две кутии. Но, уви това изследване не се поема от НЗОК. Специалистите се надяваме това да се промени след приемането на Националния противораков план. Нискодозовата компютърна томография е единственото утвърдено скринингово изследване, обясни доц. Веселка Стойнова, началник на Клиника по образна диагностика, Аджибадем Сити Клиник Младост.

Думите и бяха подкрепени от проф. Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория, който поясни, че

след поставянето на диагнозата на пациент с рак на белия дроб, има възможност да се направят биологични проби от туморната тъкан в генетична лаборатория. Профилирането на тази туморна тъкан дава възможност да се разбере дали тя отговаря на определени критерии, за да бъде приложено едно или друго лечение.

„Държавата трябва да се ангажира по-сериозно с превенцията на рака на белия дроб. Има три прости стъпки, за да стане това – да се ограничи тютюнопушенето, да се ограничи вдишването на мръсен въздух и да се определят канцерогенните фактори в производството и да се ограничат“, заяви проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение, УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.

По света всяка година близо 10 млн. души умират в резултат на онкологичните заболяване, като най-често срещаните видове рак са рак на гърдата, белия дроб и дебелото черво.

По последни данни над 2.2 млн. души са диагностицирани с рак на белия дроб в световен мащаб, а починалите от заболяването са 1.9 млн. Прогнозите сочат, че до 2050г. новооткритите случаи ще нараснат до 3.8 млн. По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая.