Иновативният проект е разработен с подкрепата
на Съюза на пивоварите и няма аналог в
Европа
Иновативен метод за
изследване и контрол на микроорганизмите в бирата са
разработили български учени от Центъра по биология на храните /ЦБХ/ със съдействието на Съюза на пивоварите в България /СПБ/. Молекулярнобиологичният метод за микробиологичната чистота на пивото няма аналог в Европа и се основава на добилата популярност полимеразна верижна реакция в реално време - qPCR. Разработената оригинална процедура за количествено измерване на бактериалната ДНК в бирата е по-точна, по-бърза и по-прецизна от класическите методи за тестване на микроорганизмите в пивото.
разработили български учени от Центъра по биология на храните /ЦБХ/ със съдействието на Съюза на пивоварите в България /СПБ/. Молекулярнобиологичният метод за микробиологичната чистота на пивото няма аналог в Европа и се основава на добилата популярност полимеразна верижна реакция в реално време - qPCR. Разработената оригинална процедура за количествено измерване на бактериалната ДНК в бирата е по-точна, по-бърза и по-прецизна от класическите методи за тестване на микроорганизмите в пивото.
Ивана Радомирова,
изпълнителен директор на СПБ, припомни, че:
-Новият метод е
резултат от поредица изследвания, продължили две години в сътрудничество между
Центъра по биология на храните и Съюза на пивоварите. А съвместната им работа
помага за модернизирането на аналитичния капацитет на пивоварната индустрия с
разработването на молекулярнобиологични методики за диагностика на
микроорганизмите в бирата. Тя припомни още, че предходните ДНК изследвания на
метагенома на българската бира на ЦБХ са идентифицирали 140 вида микроорганизми
в пивото, включително млечнокисели бактерии. Обичайно те са чувствителни към
антибактериалните свойства и въздействие на хмела, както и нормално не се
размножават при ниски температури.
Д-р Сергей Иванов,
ръководител на ЦХБ и водещ екипа, разработил новия метод, коментира, че става
все по-модерно, особено при занаятчийските бири, да се появяват пива с по-силно
изразен кисел ароматно-вкусов профил. За целта се използват млечнокисели
бактерии, които формират този вкус. Напоследък все повече с контролирано
добавяне в пивото на млечнокисела закваска се разработват пробиотични бири,
които са полезни за микрофлората на стомаха.
Но дори и това да е
целта, микробиологичният контрол в пивопроизводството следва да е още
по-стриктен. По принцип млечнокиселите бактерии са нежелани и затова за
съдържанието им в бирата се следи постоянно, което изисква трудоемка
лабораторна работа. Ако надзорът над производството не е точен, нивото на тези
микроорганизми може бързо да надхвърли 1 милион/мл и да развали хармоничния
вкус на бирата. Новият метод на
българските учени позволява бързото и прецизно измерване на количеството на
млечно-киселите бактерии в пивото да става посредством qPCR.
,,Съобразена и
стандартизирана с наложените в индустрията традиционни практики, разработената
от нас процедура е по-точна, тъй като
отчита и микроорганизми, които не се откриват, чрез класическите методи. Новата
процедура за контрол осигурява детекция им дори при много ниски концентрации и
проследяване на тяхното изменение по време на пивоварния процес.
Молекулярнобиологичният метод позволява откриване дори на няколко бактерии на
ранни етапи на тяхното развитие, за да може с корективни мерки концентрацията
им да се поддържа на приемливо ниски нива“, допълва д-р Иванов.
Разработеният от българските учени метод е добър пример как молекулярната
биология позволява редица процедури от изследователските институти да навлязат
в пивоварната индустрия, вкл. и PCR технологията. Тя е приложима за сортова
идентификация на хмела и ечемика, контрол на щамове дрожди и др. Най-капризни и
трудни за контролиране са ,,живите работници“ в състава на бирата – дрождите.
Всеизвестно е, че именно пивоварните
дрожди, популярно наричани бирена мая, имат редица полезни свойства и същевременно
са много важни за качеството на напитката. Неслучайно на
международния конгрес на Европейската пивоварна конвенция в Мадрид миналата година бяха представени 27 научни
доклада и постера за микробиологията на бирата. В този контекст новият метод на българските учени е уникален и без аналог
в европейската пивоварна наука.
През настоящата
2023г. предстои разработване на qPCR процедури за детекция на традиционните
пивоварни дрожди, които са отговорни за ферментацията. Целта на изследователите
е в близките години да се обновят и модернизират аналитичните и
изследователските възможности на пивопроизводителите. Това ще повиши качеството
на българската бира, ще намали загубите в индустрията и естествено - ще увеличи
удовлетворението на потребителите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар