Младите българи купуват повече фалшиви продукти и продължават да ползват незаконно съдържание

 

●        Повече от половината /52 %/ от европейците на възраст между 15 и 24 години заявяват, че са закупили поне един фалшив продукт онлайн през изминалата година както умишлено, така и случайно, а една трета /33 %/ заявяват, че са ползвали цифрово съдържание от незаконни източници.

●        Сред онези, които са го направили преднамерено, 37 % са закупили фалшив продукт, а 21 % са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници.

●        В България 39 % от младите хора са закупили умишлено фалшив продукт, а 16 % съзнателно са ползвали пиратско съдържание.

●        От друга страна, 60 % от младите европейци заявяват, че предпочитат цифровото съдържание от законни източници, в сравнение с 50 % през 2019г. В България този процент възлиза на 63 % от младите хора.

●        Цената и наличността продължават да бъдат основните фактори за закупуване на фалшификати и за цифрово пиратство, но все по-голямо значение придобива и влиянието от страна на връстниците и обществото.

●        Сред основните възпиращи фактори са киберзаплахите, киберизмамите и въздействието върху околната среда.

 

 

Проучването за интелектуалната собственост и младежта за 2022г. /общо 22 021 млади хора на възраст 15-24 години в 27-те държави членки на ЕС, между 7 и 28 февруари 2022г./, публикувано от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост /EUIPO/, предоставя актуална информация за поведението на младите хора по отношение на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост в периода след пандемията.

Проучването разглежда двете страни на нарушаването на интелектуалната собственост: тенденциите при младите хора, които купуват фалшифицирани стоки, и достъпа до пиратско съдържание, като се оценяват тенденциите от 2016г. насам.

Повече от половината /52 %/ от участвалите в проучването младежи са закупили поне един фалшив продукт онлайн през изминалата година, умишлено или случайно, а една трета /33 %/ са ползвали незаконно съдържание онлайн.

Новото проучване се концентрира върху периода след пандемията и установи, че 37 % от младите хора са закупили умишлено един или няколко фалшиви продукта, което представлява значително увеличение в сравнение с предходните резултати /14 % през 2019г./. Данните варират значително по държави, като най-високият процент е в Гърция /62 %/, а най-ниският - в Чехия /24 %/.

Фалшифицираните продукти, които младите хора най-често купуват умишлено, са дрехи и аксесоари /17 %/, следвани от обувки /14 %/, електронни устройства, /13 %/, хигиенни, козметични продукти, продукти за лична хигиена и парфюми /12 %/.

Младите хора обаче са и подвеждани, за да закупят фалшификати: непреднамереното закупуване на фалшиви продукти също възлиза на 37 %, а респондентите признават, че е трудно да се разграничат оригиналните от фалшифицираните стоки. 48 % не са закупили такива продукти или не са сигурни дали са го направили, или не.

Що се отнася до цифровото съдържание, потреблението чрез законни източници набира популярност сред по-младите поколения. 60 % заявяват, че през изминалата година не са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници в сравнение с 51 % през 2019г. и 40 % през 2016г., което потвърждава тенденцията.

Умишленото пиратство обаче остава стабилно, като 21 % от младите потребители /всеки пети/ признават, че съзнателно са имали достъп до пиратско съдържание през последните 12 месеца. Значителна част от младите хора са подведени да ползват незаконно съдържание. 12 % са ползвали незаконно съдържание случайно, а 7 % не знаят дали това им се е случвало Основният вид пиратско съдържание са филми /61 %/ и телевизионни сериали /52 %/, следвани от музика /36 %/, като се използват предимно специализирани уебсайтове, приложения и канали в социалните медии.

В светлината на новите резултати изпълнителният директор на EUIPO Кристиан Аршамбо заяви:

Третото издание на проучването за интелектуалната собственост и младежта, публикувано по време на Европейската година на младежта, потвърждава тенденциите, установени в предишни издания, и предлага по-богата информация за възприятията и нагласите на младите хора. В момент, когато електронната търговия и цифровото потребление нарастват значително, увеличаването на преднамереното и непреднамереното закупуване на фалшиви стоки е тревожна тенденция. Що се отнася до пиратството, то не намалява, въпреки че младите потребители все повече предпочитат съдържание от законни източници. Този нов анализ предоставя ценен инструмент в помощ на заинтересованите страни, създателите на политики, преподавателите и организациите на гражданското общество при формулирането на инициативи за повишаване на осведомеността в подкрепа на информирания избор на нашите млади граждани и потребители.

Въпреки че цената и наличността продължават да бъдат основните причини за закупуване на фалшиви продукти и за преднамерено ползване на пиратско съдържание, социалните влияния, като например поведението на семейството, приятелите или познатите, придобиват значителна тежест.

Други фактори включват липсата на интерес дали продуктът е фалшив /или източникът на съдържание е незаконен/, липсата на възприятие за разлика между оригиналните и фалшивите продукти, както и лесното намиране или поръчване на фалшиви продукти онлайн. Един от всеки 10 респонденти споменава препоръки от влиятелни личности или известни хора.

По отношение както на продуктите, така и на цифровото съдържание младите хора посочват личните рискове от киберизмами и киберзаплахи като важни фактори, които биха ограничили тяхното поведение. Също така по-доброто разбиране на отрицателното въздействие върху околната среда или върху обществото вече се споменава по-често от анкетираните млади хора.