Представители на правителствата, както и заинтересовани страни в сферата на здравеопазването и представители на пациентите са единодушни, че здравните грижи за депресията трябва да бъдат поставени в центъра на общественото внимание в региона.
доклади с анализ, проведен на базата на карта с показатели за депресията /„Барометър на депресията“/ за 10 държави от Централна и Източна Европа и балтийския регион. Докладите от тези страни съдържат препоръки за серия от действия, насочени към подобряване на контрола на депресията и грижите за пациентите.. Представители на пациентските организации, участващи в изготвянето на „Барометъра на депресията“, представиха пред отговорните лица, формулиращи политики, Пациентски меморандум. С него те апелират за по-активно участие на пациентите и по-добро качество на грижите за депресията – най-разпространеното психично заболяване днес. По данни на Световната здравна организация /СЗО/ от депресия страдат повече от 40 млн. души в Европейския съюз, което е 4,3% от всички европейци. Предвид психологическите ефекти от COVID-19 глобалната тревожност и депресия са се увеличила със значителните 25% през първата година на пандемията. Вероятно, сега това число е още по-високо. Същевременно в контекста на пандемията от COVID-19 проблемът с депресията стана по-актуален от всякога. Затова лекарите и учените по света го нарекоха „тихата пандемия“.
В Централна и Източна Европа и балтийските държави повече от 2,4 млн. души страдат от депресия. Въпреки, че този брой е висок, депресията често остава скрита, тъй като за голяма част от населението проблемите, свързани с психичното здраве, са обект на стигма. Обобщените данни сочат, че повечето случаи на депресия остават без лечение.
„Депресията засяга 3,8% от световното население, включително 5% от възрастните и още по-висок процент от хората на възраст над 60 години. Точно както се опитваме да се справим с пандемията от COVID-19, трябва да съсредоточим усилията си да се борим с този нарастващ проблем, който засяга цялото общество. Време е да действаме“, заяви Йозеф Шувада, член на изпълнителния съвет на СЗО.
Изследването „Барометър на депресията“ показва, че е необходимо да се инвестира в грижи.
„Въпреки очевидната необходимост от подобряване на грижите за психичното здраве, повечето държави от ЦИЕ и балтийския регион изостават в сферата и инвестират по-малко средства в сравнение от средното за ЕС. Професионалният капацитет, както и базираните в общността грижи за хората с най-голям риск от депресия, също трябва да се подобрят”, заяви Анна Михалкова, регионален координатор на проекта „Барометър на депресията“ в Seesame, обобщавайки основните резултати от изследването.
След десетилетия на недостатъчно финансиране на системите за здравни грижи за психичните заболявания и продължителни дискусии, относно провеждането на реформи в тази област, представителите на правителствата на държавите от региона са готови да поставят депресията на дневен ред. „Тъй като тази година Словакия поема председателството на Вишеградската четворка, ние искаме да направим грижите за психичното здраве свой приоритет и да насърчим към сътрудничество и усъвършенстване на здравните системи в целия регион и дори отвъд него,“ заяви Роберт Бабел’а, държавен секретар при Министерството на здравеопазването на Словашката република.
Проектът „Барометър на депресията“ е инициатива на Janssen, фармацевтичните компании на Johnson and Johnson, и се финансира от тях.
Резултатите от изследването „Барометър на депресията“, проведено в Чешката република, Словакия, Унгария, Хърватия, Словения, Сърбия, България, Литва, Латвия и Естония, са на разположение на обществеността на www.DepressionCare.eu.
Няма коментари:
Публикуване на коментар