информационна кампания „По-силни срещу COVID-19”, организирана от Българското сдружение по иновативна медицина /БСИМ/ в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/.
Последствията след преболедуване на остър COVID-19 /постковид или дълъг ковид/ представи д-р Валери Цеков, председател на БСИМ. По думите му това е състояние, което се проявява при хора с потвърдена инфекция със SARS-CoV-2 обикновено 3 месеца след лечение на заболяването.
Симптомите / новопоявили се или характерни за обостряне на първоначално/старо заболяване като сърдечно-съдово или напр. неврологично/ са продължителна умора, задух, когнитивна дисфункция, косопад и др., които оказват влияние върху ежедневието. Те могат също така да варират или да се повтарят с течение на времето. По последни данни на Центъра за контрол на заболявнията /CDC/ на САЩ при 13,3% от преболедувалите вируса - пост-COVID-19 продължава един или повече месеца след това, при 2,5% - три или повече месеца и при над 30% - шест и повече месеца сред пациентите, които са били хоспитализирани. 20% от лицата над 18 г. / при възрастните над 60т-всеки четвърти/ са имали поне един здрав. проблем след заразяване и преболедуване. Ако са боледували дори и без симптоми здравословните проблеми са разнообразни: кръвни съсиреци /тромбози/, съдови, сърдечно-съдови, дихателни, хематологични, неврологични, бъбречни /остро увреждане на бъбреците, бъбречна недостатъчност/, мускулно-скелетни проблеми, нарушено психично здраве, главоболие, „мозъчна мъгла“.
„Много от тези състояния се срещат и при заболявания, различни от COVID-19 и нито едно не е уникално за дълъг/пост COVID-19, поради което той е труден за диагностициране“, коментира д-р Цеков.
При децата също се наблюдава дълъг COVID-19, но по-рядко /при около 2% от преболедувалите/. Данни за България обаче няма. Срещаните при тях симптоми са влошено физическо и психично здраве четири или повече седмици след инфекцията със SARS-CoV-2. Проявите са предимно тревожност, уморяемост, главоболие, сърцебиене, болки в мускулите, затруднена концентрация и безсъние, алергичен ринит и др. Пост COVID-19 е по-застъпен при по-големите деца над 4 год. възраст.
По-склонни да развият дълъг COVID-19 са и хората, които са преживели по-тежко заболяването, особено тези, които са били хоспитализирани или са имали нужда от интензивно лечение и интубиране. В рисковата група попадат и хората, които са имали остри или хронични здравословни проблеми преди вируса, неваксинираните, преживелите мултисистемен възпалителен синдром /МВС/ по време на или след заболяването, както и тези със затруднен достъп до здравеопазване и лечение. Само при 30% от инфектираните имат тежко протичане на заболяването и то най-вече сред неваксинираната популация. Предпазната роля на ваксините е категорично установена.
Очакванията са да се увеличат случаите на дълъг дълъг COVID-19 особен при неваксинираните лица. В тази връзка д-р Цеков подчерта, че при съмнение за дълъг COVID-19 е нужно без отлагане да се търси лекарска помощ при ОПЛ или специалисти със съответната специалност. Той припомни, че ваксините дават огромно предимство в защитата на лица и цели общности срещу инфекция и тежко протичане /със сериозни последствия/ на заболяването. Ваксинираните, които впоследствие са се заразили, са по-склонни да бъдат безсимптомни в сравнение с неваксинираните. Данните показват, че вероятността при ваксинираните да се наложи хоспитализация е над 70% по-малка. Напълно имунизираните, при които има пробив във ваксинацията, са с около 49% по-ниска вероятност да развият симптоми на дългосрочен COVID-19 синдром от неваксинираните.
Темата за имунизацията срещу SARS-CoV-2 засегна и проф. Георги Момеков от Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Медицински университет – София. Той припомни какви са различните видове, одобрени за употреба, ваксини, технологиите на създваването им и доказателствата за техните безопасност и ефикасност. Проф. Момеков обърна внимание и на различените видове имунитет – див /от преболедуване/, ваксинационен и хибриден /комбинация от първите два/, като отбеляза, че най-устойчив на вируса е последният.
Той представи данни, според които ваксинационното покритие корелира със смъртността от COVID-19, като в държави с нисък имунизационен обхват, каквато е Бълграия, тя е по-висока. Именно затова, според него, ако бяха изчакани обичйните срокове за клинични изпитвания на ваксините, щетите за обществата, щяха да са свързани с висока смъртност, висока честота на тежко протичаща инфекция с трайни последствия, продължителна нетрудоспособност, изтощаване на здравните системи, засягане на пациентите, изискващи постоянни и спешни грижи, продължаващи мерки тип локдаун с блокиране на икономиката и висока честота на мутации.
Националната информационна кампания „По-силни срещу COVID-19” има за цел да повиши информираността на обществото относно SARS-CoV-2 и необходимостта от ваксинация срещу него, да отговори на най-често задаваните въпроси и да промени отношението към имунизацията.
В рамките на кампнията е създаден анимиран видео клип, който ще се разпространява в социалните мрежи и медиите, както и ще се излъчва на екраните на метростанциите в София до края на месец юни. Информация за кампанията ще достига до обществото и чрез специален радио спот. Изготвени са и информационни брошури, които ще се разпространяват с помощта на общопрктикуващите лекари. Съдържанието на всички материали е съгласувано с Министерството на здравеопазването.
--------
Ваксините се поставят от ОПЛ и в имунизационните кабинети на РЗИ. Между бустерната доза при COVID-19 и противогрипната ваксина трябва да има двуседмичен интервал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар