Бронхиалната астма може да се прояви във всяка възраст

Възможно е за минути, от състояние на пълно здраве да се стигне до много тежък астматичен пристъп, който да завърши с внезапна смърт

 

 

В началото на месец май отбелязваме Световният ден на астмата /WAD/, който се организира от
Глобалната инициатива за астма /GINA/ - www.ginasthma.org, съвместно със Световната здравна организация СЗО/. Денят се отбелязва от 1993г. с цел повишаване на осведомеността за астма в световен мащаб.

Мотото тази година е „Затваряне на пропуските в грижите за астмата“.

В основата на бронхиалната астма /БА/ стои хронично /постоянно/ неинфекциозно възпаление на дихателните пътища – бронхите /намаляване на диаметъра им/, което от своя страна води до появата на симптомите на това заболяване. Те са различни по време и тежест - затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, свирене в гърдите. Тези симптоми могат да изчезнат спонтанно или в отговор на медикаментозно лечение и понякога могат да отсъстват седмици или месеци. От друга страна, пациентите могат да получат епизодични обостряния на астма, които има опасност да бъдат и животозастрашаващи.  Има ли възраст, в която е характерно да се появи астмата, как да я лекуваме и какви са основните методи на профилактика, споделя д-р  Лиляна Чунева, пулмолог, специалист вътрешни болести в Медицински комплекс „Доверие“.

Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст, като причината за него е предимно алергичен компонент. Заболяването се отнася към болестите с наследствена предразположеност и по правило се развива при деца, в чиято семейна анамнеза присъстват болни от алергични заболявания.

Няма пределна възраст за начало на БА. Заболяването може да се прояви във всяка възраст, дори и след 70 годишна възраст, тъй като основното последствие от нелекувания възпалителен процес, развиващ се в дихателните пътища при БА е тяхното стеснение, което води до намалена способност за “изгонване“ на въздуха от белите дробове, стига се до тяхното свръхраздуване и по този начин се нарушава основния процес на дихателната система, а именно газообмена. Важно е да се знае, че това стеснение на дихателните пътища при бронхиалната астма, което я отличава от други т. нар. бронхообструктивни заболявания в пулмологията, е напълно обратимо и вариабилно.

Това нарушение може да бъде обективизирано с т. нар.спирометрия- изследване, което се извършва със специална апаратура от обучен за целта персонал. Интерпретацията на изследването се извършва от лекар- специалист. 

Принципно белите дробове “обичат” топъл, сух, чист въздух. Астматичният пристъп може да се задълбочи от студен въздух. Той представлява пристъпно /внезапно/ настъпило затруднено дишане. Може да настъпи по всяко време на денонощието, но е по- често в малките часове на нощта. При някой пациенти може да има предвестници, като кихане, сърбеж в носа, кашлица, главоболие. Появяват се тежест в гърдите, мъчителна и суха, дразнеща кашлица, чува се свиркане и/или хриптене в гърдите. Дишането се забавя, а пулсът се ускорява. При тежките пристъпи може да се стигне до напредваща умора, изтощение и дори кома. В повечето случаи влошаването на болните настъпва постепенно, понякога обаче за минути от състояние на пълно здраве може да се стигне до много тежък пристъп, който да завърши с внезапна смърт.

Рисковите фактори, които могат да доведат до развитието на БА или да влошат нейното протичане са – генетични/гени, предразполагащи към повишена чувствителност на дихателните пътища/ - алергени / акари, животни, полени, плесени и други/ - инфекции на дихателната система /предимно вирусни/ - тютюнопушене / пасивно или активно/ - промишлени дразнители и замърсяване на въздуха - физическо натоварване – медикаменти /Аспирин, нестероидни противовъзпалителни медикаменти/ - гастро-езофагеална рефлуксна болест – хронични ринити и синуити – затлъстяване – емоционални фактори или стрес.

Основните симптоми, за наличието на заболяването са: кашлица, влошаваща се най-вече нощем; повтарящо се хриптене или свирене в гърдите; повтарящо се затруднено дишане; повтарящо се стягане в гърдите. Симптомите варират по време и тежест. Когато тези симптоми са по-леки или пациента, въпреки наличието им не търси помощ и вследствие на това не се провежда лечение на заболяването, може да се стигне до животозастрашаващ пристъп, а в дългосрочен план постепенно в бронхите настъпват необратими структурни промени, което води до тяхното трайно стеснение, обуславящо развитието на дихателна недостатъчност, а също така и извън белодробни усложнения. 

Целите на лечението при БА са постигане на добър контрол на симптомите и качеството на живот, да има минимален риск от обостряне на заболяването и от настъпването на необратими промени в дихателните пътища, да няма нужда от спешно лечение, да е минимална нуждата от бързодействащ медикамент и да са минимални страничните ефекти от терапията. Важно е да се подчертае, че лечението на всеки пациент е индивидуализирано и то може да бъде преценено и назначено единствено и само от лекар специалист. Лечението на астмата е комплексно - нефармакологично и фармакологично, като основното е с т. нар инхалаторни медикаменти, а при определени показания и с приемащи се през устата или инжекционни медикаменти.

Първичната профилактика има за цел да предотврати развитието на заболяването при здрави хора, а именно – да се наблюдават болните с алергичен ринит, атопичен дерматит, както и хората с фамилна анамнеза за астма – да се избягват професионални инхалаторни вредности, особено при пациенти с алергии - активно лечение на заболяванията на горните дихателни пътища / около 25 % от нелекуваните пациенти развиват след повече от 10г. поленова астма/ - профилактика и лечение на вирусните и бактериални инфекции.

Вторичната профилактика има за цел откриване на астмата в ранен стадий, контролирането и предотвратяване на прогресирането и: ограничаване/ избягване контакта с алергени в бита, намаляване на влажността на помещенията, редовно почистване, махане на дебели килими, тапицирани мебели, задържащи прах, плюшени играчки, пране на спално бельо с вода с температура над 55 гр., използване на

антиакарицидни препарати - избягване на експозиция на тютюнев дим - контрол на замърсяването на въздуха – ограничаване използването на алергизиращи медикаменти – провеждане на алергенна имунотерапия / десензибилизация - пациентите трябва да са физически активни.