Йордан Славейков е поканен да постави за втори път спектакъл през следващия театрален сезон в украинския град Ривне

Режисьорът представи пред украинска публика авторската си пиеса „Паякът“ с украински актьори

 

 

Българският режисьор Йордан Славейков, който заедно със своя колега Димитър Касабов е автор и режисьор на пиесата „Паякът“, постави спектакъла на украински език с украински актьори в град Ривне. Премиерата се състоя през юни с три поредни представления на сцената на Ривненския академичен украински музикално-драматичен театър. Билетите за всички дати за представлението през юни и юли, бяха предварително изкупени.

Всичко започва през 2013 г. на Международния театрален фестивал „Златен венец“ в Москва, където българската пиеса „Паякът“, изиграна от актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, печели овациите на журито. На фестивала е и дългогодишният директор на театъра в Ривне, Народният артист на Украйна Володимир Петрив, който много харесва „Паякът“ и още тогава обещава, че един ден тази пиеса ще се играе в негова сцена.

7 години по-късно, през зимата на 2020 г., Славейков получава съобщение от Ирена Боровец, литературен агент на Ривненския театър, с покана от името на директора да направи „Паякът“ възможно най-скоро. През март, дни преди целия свят да бъде затворен заради пандемията, режисьорът лети до Ривне, за да гледа актьорите на театъра в една от премиерните постановки. Прави кастинг с 3 двойки актьори и се връща в България. Макар че появата на „Паякът“ на украинска сцена се забавя с още 1 година, спектакълът вече е факт и на украински. През лятото на 2017 г. пиесата е поставена с американски актьори на английски на театралния фестивал в Маями, Флорида -Summer Alternative Theatre festival.

Пиесата за сиамските близнаци Мартин и Мартина се радва на голям интерес още от появата й през 2011г. Играна на сцената на Бродуей в Ню Йорк и в още няколко града зад океана. New York Times и Village Voice публикуваха тогава изключително добри рецензии за българския спектакъл. Пиесата беше показана в Москва, Санкт Петербург и Брюксел и има три престижни отличия от международни фестивали. 

За украинския вариант на “Паякът” авторът споделя:

-Още миналата година, когато ме поканиха да поставя „Паякът“ в Ривне, знаех, че постановката ще е различна от българския вариант и действието няма да е във вана. Дълго мислех и се спрях на два варианта. В единия двамата сиамски близнаци Марта и Мартин са приети в болницата за операция по разделянето им и действието да се случва в операционната. А във втория вариант, на който всъщност се спрях, спектакълът е решен в хипер реалистичен ключ, а не в условен. Има реален дом, реален шкаф със съдове, има реална маса, свещи, покривки, салфетки, реална мивка, от която тече вода, Коледно дърво.

Работихме с метода на физическото действие - докато актьорите говорят, извършват верига от прости физически действия.

И понеже имат рожден ден и не харесват /по пиеса/ парчето сладкиш, което ядат, те пред очите на зрителите започват да приготвят реална торта. Прави се реално тесто от брашно, захар, яйца, стържат се

ябълки. И моето предизвикателство беше актьорите в този хипер реален и хипер битов ключ да не играят психологически театър. Затова дълго работихме с актьорите и намерихме бързо общ език. Те разбраха, че психологията в поведението им е там, съществува, но тя е вътре в тях, и че трябва да играят по съвсем друг начин.

Пиесата „Паякът“ е написана в стила на т.нар. “theatre in your face“ или „театър право в твоето лице“, това е британски термин. В съвременната британска драматургия от 90-те години има драматурзи, които пишат така. Това са Мартин Макдона, Сара Кейн, Майк Рейвънхил. От руските драматурзи Николай Коляда понякога пише така, Василий Сигарев съшо. Това е вид театър, който представя пред очите на публиката, тук и сега, огромен морален казус и го разлежда брутално директно, дълбоко, скачайки в темата, а не деликатно и отдалече.

Сериозният морален казус, който се разглежда в пиесата “Паякът”е допустимо ли е брат да е влюбен в сестра си.

Мартин слага тази любов на масата преди Марта да разбере, че тази любов е само игра, с която той се опитва да прецени доколко тя иска тази операция и доколко не. Така спектакълът е издържан до края. Зрителят е поканен не на някакво мило захаросано представление, а на място, което напомня на минно поле. И зрителят трябва да стъпва внимателно, защото мини и капани има с всяко следващо действие. И ни се получи.

В началото на новия театрален сезон през есента директорът на театъра Володимир Петрив ще постави на сцена пиесата “Виктория”, написана от неговия български колега. А в края на сезона предстои Славейков да замине отново за Ривне, където е поканен да направи нов спектакъл.