Translate

понеделник, 11 юни 2018 г.

Пациентът сам си поставя диагнозата - разширени вени, а задължението на лекаря е да го излекува


В по-старите ръководства по съдова хирургия къде на шега, къде наистина, е написано точно това.., че пациентът сам си поставя диагноза разширени вени, а единственото задължение на лекаря е да го излекува. Въпросът е как? Отговор за лечението по най-съвременните начини на тази уж козметична болежка ще научим от д-р Александрос Матео, който вече оперира и у нас. Операция е силно казано, защото той лекува разширени вени с лазер, безкръвно и почти безболезнено. В България той помага на хората в клиника „Имани” по покана на Теодора
Игнатова. Затова първият въпрос е към нея.
-Г-жо Игнатова, как решихте да изберете точно д-р Матео за вашата клиника „Имани”?
-Избрах го най-вече на базата на собствен опит. Клиниката ми има за цел да даде на българите нещо, което не са преживяли, не са видели, но имат шанс да опитат в медицината чрез най-добрите световни лекари. Самата аз преди година установих, че имам разширени вени, които не ми харесват. Направих проучване. Ходих на лекар в Англия,  в България, съветвах се с различни специалисти. Така стигнах до д-р Матео, за когото научих, че е един от най-добрите флеболози в Европа.   На базата на собствения си опит мога да кажа, че това е човекът, на когото абсолютно и безусловно се възхищавам.    За мен това, което прави е иновативно и първата крачка бе да го поканя да сподели своя опит.
-Д-р Матео, вие 4 години сте специализирали съдова хирургия в Гърция, шест години хирургия и имате една суперспециализация само за вени.
-Аз съм съдов хирург, но се занимавам изключително с вените. Това е, което обичам, което правя и не ме интересува нищо друго.
-Да кажем, че българският ви е добър, защото сте завършили Пловдивския медицински университет.
-За съжаление, след това доста години не бях идвал в България, но българският ми се подобрява с всеки ден.
-В България най-популярният метод на този етап за лечение на разширени вени и на съдова недостатъчност е операцията.  Не е ли прекалено драстичен.
-Нека да ви кажа с две думи какво е съдова недостатъчност. По този начин ще ви бъде по-лесно  да разберете защо подхождам по този начин и защо той е най-добър за момента за лечение на разширени вени.  Вените са два вина – вътрешни и външни. Външните имат 3-4 главни вени, които се намират  вътре в мазнината на краката и които  представляват тялото, стволът на венозната система. Онова, което виждаме в кожата са клоните. Така че когато казваме, че имаме разширени вени ние виждаме „клоните” на проблема, който трябва да векуваме по най-добрия начин и щом се махнат „клоните” да не се върнат отново.
-Има много начини да се премахне болното тяло. Това, което върши  класическата хирургия е с пълна упойка. Правят се два разреза на кожата – единият под коляното, другият високо на крака и се изважда „тялото на дървото”.
-Така не се ли нарушава част от венозната система?
-Това тяло, което изрязваме има развалени клапани, чрез които кръвта се връща в краката и това е проблемът. Когато го премахнем, кръвта чрез вътрешните вени ще отиде в сърцето.   Вените са обратното на артериите. Артериите се запушват и трябва да ги отварям, докато когато вените се повредят онази част с развалените клапани трябва да се премахне от кръвообращението, за да лекуваме проблема.  Когато го вършим с класическа хирургия има няколко трудности – първо пълната упойка, второ има болки след операцията и на пациента му е необходимо доста време преди да се върне на  работа. За мен най-важното е, че след тази операция се образува съединителна тъкан на мястото на интервенцията и това води до образуването на нови вени и така проблемът се появява отново.  По света има твърде много пациенти, преживяли тази операция, които след 3-4 години имат нужда от нова.  Помнейки болките след операцията, не желаят да се подложат отново на нея. 
-Флебологията, както се нарича онази част от съдовата хирургия, която се занимава с вените, е намерила изход в терапията „ендовинос”.  Това е най-успешният метод да премахнем  „стволът” на дървото с лазер, защото той е минимално инвазивен, прави се с локална анестезия, през  много малка дупчица. Цялата операция е под ултразвуков контрол с ехограф. Ако  лекарят е достатъчно опитен може да го направи с прецизна точност и абсолютно сигурно.
-А как точно действа лазерът? Не е както при склеротерапията под ендоскопски контрол, където се инжектира във вената и тя се запушва?
-Щом споменахте склеротерапията, да кажем, че тя е изключително подходяща за външните вени, за „клоните”, тези които виждаме върху кожата.  С лазера влизаме във вътрешната вена, в „ствола” на венозната система – или от бедрото, или  под коляното. С месна упойка. Процедурата се извършва с катетър, който се вкарва вътре във вената. С ултразвук следим процеса, правим локална анестезия около вената ,която ще изгорим с лазера, дърпаме катетъра и изгаряме вената.  Това отнема  20-25 минути максимум и може да се направи в лекарски кабинет, а пациентите да отидат същия ден на работа.  Да празнуват оздравяването със семействата и приятелите си и да правят каквото поискат от първия ден.  А това е много важно. Пренебрежимо малко са онези пациенти ,които изпитват някакъв дискомфорт и той се контролира само с парацетамол или друго слабо обезболяващо.
-Какво се случва със самата изгорена вена?
-Тя се резорбира в организма. Когато направим повторен преглед след 6 месеца с ултразвук, се вижда, че я няма. 
-А лазерът как влияе на външните вени?
-Не толкова добре. За онези разширени вени, които виждаме върху кожата има други техники. Една от тях е склеротерапията под ултразвуков контрол, която споменахте. Другата се нарича майкро флебектомия  и аз много я харесвам.  През много малки дупчици изваждаме външните разширени вени 3-4 месеца след изгарянето с лазер на вътрешните.  Прави се така, защото външните разширени вени след „ендовинос” терапията започват да стават все по-малки.  Логиката е, че когато премахнеш „дървото”, клоните ще паднат. Същото става и с разширените вени.  Така че с майкро флебектомия ги изчистване веднага, без болка, без козметични дефекти.
-Какви съвети ще дадете за профилактиката, защото много хора имат разширени вени, но не подозират.
-Симптомите нямат никакво значение, защото тях може да ги няма.  Проблемът на движението на кръвта си е там, но флебологът го вижда с ултразвука и може да постави точната диагноза.  Изследването е безболезнено и с него може да се направи една карта на вените, за да знаем къде да действаме.  Препоръчвам на пациентите с разширени вени да не ги изоставят, дори ако нямат болки, а да ги лекуват.   Единствената профилактика е да се носят чорапи против венозна недостатъчност.  Никой не го прави, а е най-лесно. Има американски изследвания, които показват, че едва 30 на сто от хора със сериозни проблеми с вените носят всеки ден чорапите.  Американският колеж за лечение на вените препоръчва своевременното лечение с неинвазивни терапии като „ендовинос”, които са много по-щадящи в сравнение с класическия метод , който изобщо не се прилага вече в Америка.
-Вие всяка година ходите на международната среща на флеболозите в САЩ. Какви са последните тенденции? Това ли е най-работещата терапия?
-Най-успешната терапия е с лазера, а някои  правят и с радиочестота. Аз практикувам и двете, но  при лазерите виждам по-добри резултати. Радиочестота няма толкова голям успех при големите вени.
-Като флеболог лекувате резултата, но как да не стигнем до разширените вени?
-Това е голям въпрос, защото те се дължат на гравитацията, а е много трудно да я избегнем. Друг важен фактор за появата на разширени вени е наследствеността.  Аз препоръчвам да носите не много стегнати чорапи са разширени вени, когато отивате на работа, да  тренират и да се преглеждат при съдов хирург профилактично, защото той може да забележи проблема преди разширените вени да станат видими и да го реши в зародиш много по-лесно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар