60% от случаите на смърт от сърдечно-съдови заболявания се дължат на внезапна сърдечна смърт

Терапия с имплантируем кардиовертер дефибрилатор намалява сърдечната смъртност с до 40%

По време на пресконференция, организирана от Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България стана ясно, че у нас над 70 000 души годишно умират от сърдечно-съдови заболявания. 60% от случаите се дължат на внезапна сърдечна смърт (ВСС) – внезапно спиране на сърцето, при което смъртта настъпва в рамките на 1 час. В световен мащаб около 3 млн. са случаите на ВСС годишно като само 1% от тях оживяват. По този показател ВСС е по-смъртоносна от рак на гърдата, рак на белия дроб, инсулт и СПИН взети заедно, съобщи доц. Ивайло Кожухаров, завеждащ сектор Електрокардиостимулация в Националната кардиологична болест.
До 40 процента от тези пациенти могат да бъдат спасени, ако навреме им бъде поставен имплантируем кардиовертер дефибрилатор (ИКД), който разпознава нарушенията в ритъма на сърцето и подава сърдечни импулси при необходимост, обясни специалистът. Осем са болниците в страната, които разполагат с обучени специалисти за поставяне на ИКД: УМБАЛ „Св. Анна“ (София), УМБАЛ „Св. Екатерина“ (София), УМБАЛ „Софиямед“ (София), Аджибадем Сити Клиник (София), УМБАЛ „Св. Марина“ (Варна), УМБАЛ „Тракия“ (Ст. Загора).
Доц. Кожухаров цитира данни от САЩ, според които поставянето на имплантируем кардиовертер дефибрилатор излиза 2-3 пъти по-евтино на здравната система, в сравнение с алтернативното медикаментозно лечение или поставянето на стенд. Същевременно то е и много по-ефективно.
„Има два типа пациенти, при които е много важно да се поставят имплантируем кардиовертер дефибрилатор – при такива които вече са имали някакви ритъмни нарушения, т.е. образно казано вече са „умирали“. Това е т.нар. вторична профилактика, която засяга най-рисковите пациенти, чийто брой е по-малък. Другата, по-голяма група, са пациентите, които не са имали ритъмно нарушения до сега, но имат сериозни рискови фактори като например прекаран миокарден инфаркт, който сериозно уврежда лявата камара на сърцето. При тях говорим за т. нар. първична профилактика“, допълни д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България. Той припомни, че България е единствената държава в Европа, в която поставянето на имплантируем кардиовертер дефибрилатор не се реимбурсира на 100% от здравно-осигурителната система и направи сравнение със съседни държави като Сърбия, Албания, Македония, където това е факт.
 „Общото между ВСС и пътно-транспортните произшествия е, че това са двете неща, които отнемат най-много животи на млади хора в България. Ако здравата логика изисква всеки да кара кола с въздушна възглавница, въпросът с поставянето на имплантируем кардиовертер дефибрилатор е много сходен. Той е нещо като въздушната възглавница за пациентите, които са заплашени от ВСС“, обясни образно доц. Васил Велчев, завеждащ сектор Електрокардиостимулация в УМБАЛ „Св. Анна“.Кардиологът обясни, че в момента лекарите са принудени да питат пациентите дали имат пари да си доплатят скъпо струващите устройства, вместо да ги поставят на всеки, който има реална нужда от тях. Това се налага, тъй като в момента НЗОК поема само 6000 лв. от стойността на ИКД, която варира между 10 000 л. и 14 000 лв., в зависимост от функциите които изпълняват.
 „Целта ни е да дадем гласност на този проблем и да се вземе някакво крайно решение. Най-добрият вариант би бил да се постигне пълна реимбурсация и никой пациент да не доплаща за ИКД. За съжаление реалността е такава, че аз дори не се надявам това да се случи в скоро време. Ако успеем да постигнем около 80% реимбурсация, това за нас би била голяма стъпка напред“, обясни още той.
Припомнени бяха изводите и препоръките от Кръглата маса, провела се на 01.10.2017 г., по повод опасно високия процент на внезапната сърдечна смърт в България. Тогава специалистите и институциите се обединиха около идеята НЗОК да поема изцяло разходите за ИКД поне в случаите с преживян сърдечен арест и за които рискът той да се повтори с фатални последствия е много висок. Според данни на сдружението, техният брой няма да надвишава  300 човека годишно.
От сдружението са подготвили писмо с конкретни предложения за решаване на проблема, което днес ще бъде входирано в деловодствата на МЗ, НЗОК, Комисията по здравеопазване към Народното събрание и омбудсмана на България - Мая Манолова.