Трикратната носителка на световната титла по бокс бе отличена на церемония в Лос Анджелис
Призът бе връчен на най-успешната европейка в женския бокс по време на церемония в Лос Анджелис.
За голямото призвание, за българите в чужбина и за предстоящия мач на Кубрат Пулев разговаряме по телефона близо 12 години след първите ни срещи на световния филмов фестивал в Кан
-Деси, честита награда! Всички българи имаме повод да се гордеем с теб! А и цяла Европа, тъй като ти бе пионер в женския бокс за континента. Какво е усещането да получиш такава награда?
-Това е голямо признание за тежкия труд, за лишенията и рисковете през които съм минала. Като се замисля откъде съм тръгнала и през какво съм минала, а и къде съм стигнала – все едно е било вчера. Щастлива съм че съм българка и европейка – чувствам се оценена за всичкия труд, за рисковете, които поех сама. Това е уважение за целия труден път, за да постигна тази моя мечта. Това удовлетворение се оценява от професионалната международна асоциация. Да те оценят в чужда държава, при това съм победила много американки – за мен е голямо уважение и респект. Наред с големите светила Майк Тайсън, Мохамед Али – в професионалния бокс.
-След Германия твоят път те отведе през Океана. От колко години си в Щатите?
-В Щатите живея след като прекъснах с бокса – над 10 години. Повече от 10 години спортувах - а през 1999 г. станах световна шампионка по бокс.
-Коя е най-паметната ти победа?
-Първата ми победа, когато станах за първи път шампион – в Дюселдорф. Мечтата ми стана реалност – бях щастлива, мач който няма да забравя. Другият е със световната шампионка Лиза Фостър, тя е американка. С този мач повдигнахме нивото на женския бокс. Това е един от най-добрите ми мачове.
-Предстои един важен мач за България и за Кубрат Пулев. Ти дойде в България за един от предишните му мачове. Какво ще го посъветваш днес?
-Разбира се, че пожелавам много успехи на Кубрат, вяра в себе си, сериозна подготовка да направи, да бъде целенасочен и да се концентрира върху шанса, който му се дава. От него зависи как ще се представи – не трябва да обръща внимание на медийните изяви, защото много често когато те подценяват, тогава си в по-добра позиция. Всеки има шанс да победи, независимо срещу кого. В тежката категория има много изненади – един удар може да реши мача.Все пак този спорт е индивидуален и зависи от теб самия. Много често се получават изненади в бокса, защото се подценява противника. Всичко зависи от теб и от подготовката преди мача. Ще се радвам да победи, пожелавам му успех! Този спорт е бизнес и не винаги става така, както бихме искали. Все пак и други чакат на листа и претендират за тази титла. Сега му се дава голям шанс, което не е лесно за тежката категория. Да приеме нещата като бизнес, емоциите и чувствата пречат. Да се концентрира максимално върху шанса и да вярва в себе си, не на хората какво приказват. Ако всичко това успее да съчетае в едно – има шанс.Като всички българи и аз пожелавам успех и стискам палци. Ще гледам мача.
-Не е тайна, че си близка до братята Кличко. Владимир обяви край на кариерата си след загубата от Джошуа. Това ли е причината?
-С Кличко се познаваме от 20 години, тръгнахме заедно, спортни колеги, от една генерация сме. Гледах мача му с Джошуа – Владимир е легенда, направил е много в бокса. Само той успя 9 години да държи фронта – двамата с брат му направиха история в този спорт. Много е важно как напускаш кариерата – с достойнство. Дори и след загубата той запази достойнството си, а понякога това е по-важно от победата.
-Какви съвети са ти давали големите боксьори?
-Като спортни колеги ти желаят успехи и да победиш без травми. Като жена – имат притеснения да не се нараниш. Но в боксов мач всичко зависи от теб, от психиката, дали ще успееш да преодолееш ситуацията. Психиката е най-важен фактор, как се мотивираш да победиш. Ако се концентрираш на други фактори – рискуваш. Важно е да си убеден, че ще победиш. Това е моят опит. Бях пионер – първата жена, която прокара път в България и в Европа на женския бокс. Знам колко беше трудно, ако нямах тази вяра – всичко беше срещу мен. Трябваше да побеждавам и медиите, не само партньорите. Да накараш една нация да се убеди, че това е добре за една жена да го прави. Моята цел беше да покажа – че една жена, коя която изглежда женствена, която е образована, може да постигне максималното място в мъжки спорт. Аз се борих за женските права по този начин. В България тогава жените нямаха права. Жените са тъпкани в много държави - моят живот, това, което постигнах дава сила на всички жени по света, които са третирани като втора ръка хора.
-Да очакваме ли скоро и в България да те наградят за твоя принос към световния спорт?
-Това ще бъде най-хубавото изживяване, което може да ми се случи. Първо в Германия ми дадоха признание, сега и в Америка. От България ще бъде най-емоционалното признание. Аз се гордея че съм Българка и толкова години прославям родината по света.Обичам България – кръвта вода не става. Винаги се гордея, че съм българка. Не можем да си изберем политиците и всичко, което ни куца. Но след като съм обиколила целия свят знам, че България е най-свещеното място, където се зареждам най-добре и се чувствам прекрасно.
-Живееш вече 20 години извън България - какви са българите по света през твоя поглед?
Много е важно българите да се образоват и да си знаят историята. Имаме с какво да се гордеем, велика държава сме имали. В чужбина българите повече оценяват това, отколкото в България. Всеки, който е българин, независимо къде живее, трябва да знае историята на родината си. Не ги разделям българите в България и в чужбина, защото животът стана труден навсякъде. Така че думата българин е ключова, а не къде живееш. Знаеш ли - едно пробуждане виждам у българите – като бях за пет дни в България, за мача на Кубрат в София – усеща се патриотичния дух, който се възражда. Много хубаво впечатление ми направи това. Трябва да си държим на българското. А и нали успехите на всеки един спортист прославят България по света.
Нека българите по света не забравят нещо много важно - няма кой да те уважава, ако ти не уважаваш Родината си. Такива българи, които срещам тук, и са забравили български за 12 години, аз не мога да уважавам. Имах срещи с такива в Щатите – няма оправдание за мен да не говориш български с българи в чужбина. Много години съм навън и много езици говоря, но винаги говоря български с всички българи, които срещам в чужбина.
Не разбирам защо постоянно казват, че българите не се подкрепят в чужбина? Това не е вярно! Празнуваме тук всяка година 3 март заедно. Скоро Асен Блатечки направи тур с Калин Врачански и тяхна пиеса в Щатите и аз специално отидох до Чикаго, за да го поздравя и да гледам пиесата. С Асен тренирахме заедно като деца карате. Бяхме много българи в театъра. Беше ми приятно да видя български актьори в Чикаго – те сплотяват българите в чужбина с техния талант. Напълни ми се душата. Във Вегас също, във Флорида – няма такова нещо да не се подкрепят българите. Е, във всяко стадо си има и мърша. Но тук българите пазят традициите, играят хора, а за децата има специални събития, за да се учат, че са българчета.
Патриция Кирилова - http://patriciakirilova.blog spot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар