Авторът представя безпристрастно как и защо само за пет години революционерите извървяват пътя от най-възвишеното – от Просвещението, до тирания и терор. Напомня, че революцията е едновременно вдъхновение, извиращо от най-изтънчените принципи на една нова демокрация, и страховито предупреждение какво може да се случи, когато идеализмът поеме в грешна посока. Обстойно отговаря на въпроса защо фундаментална същност на революцията дълго време остава неразбрана и се опитва да бъде пределно разбираем и ясен, и да разкаже историята увлекателно, за да могат посланията му да достигнат до максимално широка публика.
Той акцентира на това, че революцията не е предвождана от гневни тълпи, а от най-добрите и бляскави умове на разрастващата се буржоазия във Франция, чиято цел е не да унищожават, а да изградят по-добра държава. Те написват „Декларация за правата на човека”, която става първообраз на всички последвали подобни декларации по света. Въвеждат система за местно самоуправление, оцеляла до ден днешен. През първите три години на революцията почти успяват да постигнат целта си. После идват Робеспиер, терорът и неописуемите зверства...
Дейвидсън дава своя безпристрастен поглед на журналист, чиято кариера го свързва с Франция. Той е англичанин, който дълги години работи като кореспондент в Париж на вестник „Файненшъл таймс“. По същото време е главен колумнист на престижното издание в ресор международна политика. Понастоящем Дейвидсън живее в Лондон. Автор е на две биографии на Волтер и други книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар