Стратегията за персонализирана медицина трябва да намери своето място в националната здравна стратегия

и да даде възможност да се правят необходимите нормативни промени за внедряване

на ПМ и в нашето здравеопазване, заяви д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия към 43-то НС, по време на форума "Персонализираната медицина гарантира за по-добро качество на здравеопазването и оптимизиране на публичните разходи".
Персонализираната медицина (ПМ) в световен мащаб представлява съвременен подход в лечението на онкологични и други заболявания, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Пример за персонализация в медицината е т.нар. "таргетна терапия", чиято цел е да селектира само пациентите, които биха имали полза от дадено лечение.
Ефектите от прилагането на персонализирания подход се изразяват в по-добър резултат от лечението, повишено качество на живот на отделния пациент, както и спестяване на излишни разходи за неефективно лечение.
Към днешна дата у нас са регистрирани 21 лекарствени продукта за таргетна терапия, които се увеличават с всяка следваща година. Около 40% от новорегистрираните иновативни лекарствени продукти от Агенцията по храните и лекарствата в САЩ (FDA) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) са за ПМ и тази тенденция ще продължава в бъдеще.

ПМ се основава на опита и наблюдението, че пациенти с една и съща диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин. Едно и също лекарство може да бъде много ефективно за един пациент и да не води до желани резултати при друг пациент със същата диагноза. Важно предимство на ПМ е, че вземането на решение за лечение на даден пациент не се основава на подходи като „проба - грешка” или „един универсален алгоритъм за всички", коментира д-р Жасмина Коева, председател на УС на Българската асоциация  по персонализирана медицина (БАПЕМЕД).

Д-р Коева допълни, че в контекста на общата европейска здравна политика и разработваните механизми за оптимизиране на разходите, ПМ е един от подходите за лечение с иновативни лекарствени продукти, при осигуряване на финансова стабилност и предвидимост на публичните разходи за здравеопазване.

По данни на ЕАРМ, приложението на ПМ в диагностиката и лечението на рак на гърдата води до снижаване на разходите с 37%.

Проучване в САЩ показва, че ако жените  с рак на гърдата правят генетичен тест преди началото на своето лечение, това би довело до намаляване на използването на химиотерапия при близо 1/3 от случаите. Използването на генетичен тест за прецизно дозиране на терапията при хората със сърдечно-съдови заболявания пък би предотвратило 17 000 инсулта годишно.

Към настоящия момент у нас НЗОК заплаща пренатална диагностика, както и дейности по вземане на материал за биопсия и имунохистохимични изследвания и HER2 диагностиката, съобщи д-р Глинка Комитов, управител на НЗОК .

Ефектите от прилагането на ПМ се изразяват в по-добър резултат от лечението, повишено качество на живот на отделния пациент, както и спестяване на излишни разходи за неефективно лечение. В различните групи заболявания, процентът на неефективното лечение заради прилагане на неподходящ медикамент заради недостатъчно прецизна диагностика, варира между 10 и 70%. В същото време, с помощта на ПМ, днес се лекуват тежки онкохематологични заболявания, смятани до скоро за нелечими. По данни на IMS само за 10 години процентът на прилаганата таргетна терапия в онкологията нараства от 11% през 2003 г. на 46% през 2013 г. 

Таргетната терапия е основна посока за развитие на лекарственото лечение.