Доц. Любомир Киров, председател на НСОПЛБ: Официално каним министър Москов да види и другата България

„За три дни ще го разведем из страната, въпреки натоварения му график и проблемите в

системата, за да види как се справят колегите от доболничната помощ в малките населени места и колко усилия полагат, за да осигурят адекватна здравна услуга. Маршрутът е готов. Чакаме само неговото съгласие”, каза председателят на НСОПЛБ.

По думите му една от темите, за която не се говори е ПИМП, в която има проблеми и това, че ОПЛ не крещят не означава, че са онемели.

„Когато срещнем мечка в гората и си затваряме очите не означава, че мечката не е пред нас”, образно се изрази той.

Според доц. Киров в парите, предвидени за първичната помощ, няма почти никаква промяна. В проектобюджета на НЗОК за 2016 г.  за ПИМП увеличението е само с 6 млн. лв. (от 178 на 184 млн. лв.), но намаляват като процент от всички здравноосигурителни плащания (до 6,5% спрямо 6,6% през настоящата година).

„Крайно време е правителството да изпълни ангажиментите си и да покаже, че извънболничната помощ действително е приоритет”, каза той и припомни, че препоръката на СЗО, отразена в приетата от правителството здравна стратегия, е до 2020 г. средствата за ПИМП да нараснат до 12% от средствата за здравеопазване. Трябва да има увеличение на финансирането за извънболнична помощ с около 25-30 млн. лв. годишно, за да се развиват практиките за първична помощ и да се спазят препоръките, коментира той и подчерта, че ОПЛ настояват за три основни неща: в Закона за бюджета на НЗОК да бъде записано, че здравната каса няма право да прехвърля средства от едно перо в друго; резервът на здравната каса да се ползва единствено за покриване на непредвиден дефицит в системата - за изплащане на непредвидени разходи по пера, а не като допълнителен бюджет здравноосигурителни плащания и да се въведе нова основна технология за водене на преговори с НЗОК по НРД т.е. всички предложения от страна на ОПЛ да бъдат качени на техния сайт, а евентуалните откази по тях, но аргументирани да бъдат публикувани на интернет страницата на НЗОК.

Само така ще има максимална публичност, прозрачност и ще се прекрати порочната практика експерт или експерти на НЗОК да отхвърлят разумни предложения без основание, заяви доц. Киров.

Председателят на НСОПЛБ съобщи, че имат доста предложения за промени от рода на:

-да се премахне ограничението за работа на ОПЛ в други, различни от ПИМП лечебни заведения, сключил договор с НЗОК, тъй като голяма част от тях имат специалност по вътрешни болести и педиатрия и така може да се реши частично проблема с недостига на специалисти. За много ОПЛ специалността ОМ е втора специалност;

-да се разшири обхвата на диспансерното наблюдение, в рамките на компетентността на семейните лекари, като се включат например ревматоидните заболявания;

-да отпаднат част от всички задължителни консултации при диспансерно наблюдаваните от ОПЛ пациенти, което не означава да се намалят средствата за СИМП, а те да се пренасочат за консултации и изследвания или при хронично болните т.е. да се усвоят там, където е необходимо;

-да се въведе общ базов пакет изследвания за групи диспансерно наблюдавани заболявания  и разширен според спецификата на всяко от тях;

-да се въведе допълнително изследване - за нарушение на липидния баланс при хипертониците – директно измерен или изчислен;

-да имат онлайн достъп до всякаква информация за пациентите си в масива на НЗОК - т.нар. електронно досие;

-да могат да назначават и изписват всички лекарствени медикаменти, които касата реимбурсира, с изключение на скъпоструващите, които се отпускат по протокол;

- да се изкарат в отделно перо прегледите за ТЕЛК и .да се реши дали средствата ще бъдат за сметка на бюджета на НЗОК или държавния бюджет. Средствата за тези направления не може повече да тежат на регулативните стандарти за ОПЛ;

-да имат един единствен електронен отчет към една единствена институция – НЗОК/РЗОК, а не както сега да се отчитат към НЗОК, МЗ и т. н. ;

-потребителската такса на освободените от нея да бъде поета от МТСП;

-за специализантите ежемесечните възнаграждения от 1000 лв. да се осигурят, чрез държавната субсидия.

„Искаме да се въведат и два важни принципа- който изисква изследвания и консултации той ги назначава и който назначава терапията той я изписва.

Ние не сме секретарки на всички, не сме печатница”, каза още доц. Киров.

Той риторично попита защо стандартът по ОМ, приет преди две години, до момента не е публикуван и заяви, че настояват той да стане факт, защото макар и несъвършен е добър документ. И подчерта още, че в последно време в сектора нищо позитивно не се случва.

„Имам чувството, че нашите здравни политици гледат през замъглено стъкло. И ние трябва да им помогнем да го избършат, за да не катастрофират”, отново образно се изрази той.

Като проблем посочи, че близо 40 ОПЛ само от началото на годината са напуснали страната. А от началото на реформата в сектора броят им надхвърля 1000. Друг сериозен проблем е и застаряването на ОПЛ.

В страната семейните лекари са 4495. От тях около 600 са без никаква специалност. 67% от ОПЛ у нас надхвърлят 50-годишна възраст, а 33% са под нея като след пет години те ще бъдат 11%, а след десет – 2% и 89% над 50 год. възраст.

„Ще стигнем до там, че когато пациентът влезе в кабинета той ще трябва да лекува лекаря, а не обратното”, безрадостно коментира доц. Киров.

Снимка: Nsoplb.оrg