Имунотерапията против раковите заболявания е най-новото оръжие във войната срещу болестта

 Концепцията, че имунната система сама може да унищожава раковите клетки датира от около 100 години. Едва наскоро, обаче, тя започва практически да помага на пациенти с рак, така

както предпазва здравите хора от вируси, бактерии или клетки, които са извън нормата и биха могли да бъдат ракови.

Цикълът рак – имунитет, разработен от Дан Чен и Айра Мелмън, се е превърнал в интелектуалната рамка на научните изследвания в областта на имунотерапията против рак.

Човешката имунна система е персонализирана машина за убиване, специализирана в разпознаване и атакуване на „нашественици" в организма като вируси, бактерии и дори мутирали клетки на собственото тяло. Тя е изключително елегантна и сложна система, кодирана чрез опити и грешки, натрупани в хода на цялата генетична история, и върши забележителна работа през 99,9999% от времето. Проблемът идва с онзи 0,0001%. Ракът по същество е онзи 0,0001%; клетка, която е опасно мутирала, но която имунната система не успява да разпознае или убие. Ракът използва нещо като „клетъчен камуфлаж", който „изиграва“ имунната система, така че тя не го разпознава от нормалните клетки. Имунотерапията при раковите заболявания се стреми да свали тази маскировка, така че имунната система да може ефективно да разпознае, набележи и унищожи мутиралите клетки, преди те да унищожат целия организъм. Прилагането на силата на имунната система срещу рака обещава мощни, дългосрочни, трайни терапии както и бъдеще, в което ще има ваксинации срещу туморите и организма ще се бори с тях както с порезна рана или настинка, например.

В продължение на десетилетия имунолозите демонстрират способността на имунната система да разпознава и убива раковите клетки в лабораторни условия. Проблемът е, че доскоро те не са успявали надеждно да пренесат същите тези резултати върху пациентите. Картината започва да се променя, когато научните изследователи правят прогрес в разбирането на биологията, върху която се основава имунната система, и стигат до редица фактори в средата около тумора. Особено обещаващ се оказа протеин, който блокира способността на имунната система да разпознава раковите клетки.

Раковата имунология все още е „новото момче в квартала“, нещо като хибридно поле при сблъсъка на коренно различни области на компетентност. Тя е сложна наука с много взаимодействия и е измъчвана от проблеми, свързани със собствените  правила на туморите. Сега напредъкът в областта се носи в галоп, като променя пейзажа в полето на научните изследвания и променя обещанието за имунотерапия срещу раковите заболявания.