Може би другите държави знаят нещо,
което ние не знаем
Преглед
върху размера на ДДС върху лекарствата в страните - членки на ЕС, показва, че
освен
Повечето
държави в ЕС (20 от 28), които са възприели подхода на диференцирането, са
въвели един и същ размер на ДДС върху лекарствата, отпускани по лекарско
предписание, и тези, които се отпускат без лекарско предписание (OTC
лекарства), като разликите със стандартната ставка варират от 6 до 17,5%, а в
останалите ДДС за лекарствата по лекарско предписание е значително по-ниско от
това върху OTC лекарствата. Налага се изводът, че може би другите държави знаят
нещо, което ние не знаем...
Как е в другите страни
Във
Франция ДДС върху лекарствата, отпускани по лекарско предписание, които се
заплащат с публични средства, е 2,1 %, а за тези, които не се заплащат - ДДС е
7%, както и за OTC лекарствата. В Ирландия ДДС върху пероралните лекарствени
форми (таблетки, капсули, перорални суспензии и др.) е 0%, а върху всички
останали е 23%. В Литва ДДС върху реимбурсираните лекарства е 5%, а върху
нереимбурсираните - 21%. Малта е единствената държава в ЕС, която не е наложила
ДДС върху лекарствата! Това свое решение Малта
защити
на всички необходими нива в европейските институции още по време на
предприсъединителните преговори. Според постигнатото по това време споразумение
Малта може да приложи редуцирана ДДС ставка за услугите, представляващи грижи
за възрастни. Успехът на Малта е значителен на фона на факта, че европейската
директива за ДДС изисква минимум 5% ДДС върху лекарствата в държавите членки, а
за дерогацията, както и за удължаването на срока й бе нужно съгласието на
всички държави членки. Историята на преговорите на Малта за ДДС върху
лекарствата и храните доказва, че "малките" могат да бъдат чути в ЕС.
Безспорно
ДДС върху лекарствените продукти има своя принос към държавния бюджет, но ако
целта е България да има здраво и продуктивно население, няма смисъл да
наказваме болните, които представляват най-уязвимата част от обществото.
Високият ДДС се отразява негативно върху достъпа на населението до лекарства. Възможни
са различни подходи за облекчаване на тежестта. Някои държави, например
Хърватия, взеха решение да отделят здравноосигурителния фон (HZZO) от бюджета,
като по този начин считат, че ще постигнат
повече
гъвкавост в управлението на средствата за лекарствено лечение, насочено към
удовлетворяване нуждите на пациентите, а не към бюджетни съображения. Други
държави са въвели по-високо доходно облагане и диференцирана значително
по-ниска ставка на ДДС за лекарства и други стоки и услуги. По този начин те постигат
освен по-голяма достъпност на лекарствата и по-високо съотношение преки/косвени
данъци, от което следва, че в условията на криза такива държави имат значително
по-стабилна данъчна основа, тъй като доходите намаляват по-малко в сравнение с
потреблението при влошена икономическа среда.
Спестените пари
"Загубата"
на средствата за бюджета от възстановен ДДС следва да бъде оценена в контекста
на реализирани спестявания от НЗОК , които могат да се пренасочат към
подобряване на достъпа на населението до лекарства (увеличаване на процента на
реимбурсиране, включване на нови заболявания, включване на нови лекарства и
др.) и реализирането на спестяванията от по-ефективното инвестиране в лечение
на заболяванията. Допълнително дисбалансът може да се компенсира и от промяна в
подоходното облагане по примера на Естония или в други елементи от приходната
система на държавата. Каквато и политика да възприеме България, обществото
очаква сериозен анализ и аргументиран отговор по отношение на съдбата на ДДС в
страната в светлината на постигането на целите по отношение на здравното
състояние на населението и подобряване на достъпа до лекарства, тъй като
моментът за това отдавна е назрял.
Сп. LifeBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар