Деница Сачева, Председател на Българската асоциация на PR агенциите: Популизъм и деструкция

Да търсиш черна котка в тъмна стая, особено ако в стаята няма котка. Така изглежда „реформата Москов". Предложенията му са като 8.9 по скалата на Рихтер за здравната система. Те Винаги

са били такива - неизменно ексцентрични и леви, кой знае защо самоопределени за десни. Откакто го помня, той все нещо закрива, контролира, централизира. Преди години беше предложил да се създаде агенция за контрол върху лекарствената терапия към Министерския съвет (нещо като фармацевтично ЦК). През 2011 г. лансира идеи за окрупняване на болници - сливане на общински с областни само защото били в една сграда (нещо като болнично ТКЗС). Антипазарните му идеи стигнаха дотам, че беше измислил как на тръжни процедури за скъпоструващи лекарства трябва да се допуска само по един представител на производителя за определен медикамент, защото така щяла да се елиминира практиката в търговете да участват по няколко фиктивни представители, задаващи по-ниски цени. Идеите му за електронна здравна карта пък се изчерпваха със следното - „всяко наше отиване при лекар да се удостоверява с поставяне на картата в устройство като това в магазините и така да се гарантира на НЗОК, че различни мошеници не са ни преглеждали, изследвали или оперирали, без ние да знаем".

За седем години като общински съветник в СОС Москов няма нито едно предложение, което да е прието и реализирано с доказан ефект за лекари и пациенти, фиаското на Столичния медицински холдинг не го отказа от идеите за механично сливане на структури. Предложенията му за реформи в столичната спешна помощ също пропаднаха. За щастие, защото се изразяваха в дислоциране на екипи в столичните квартали и в закупуване на мотори за по-бързо придвижване по софийските централни улици. Днес има няколко гаража за линейки из София, но екипи, които искат да работят в тях, няма. Заемането на поста здравен министър свари д-р Москов напълно неподготвен. Оказа се, че да си анестезиолог политик не стига, за да можеш да обхванеш със сериозни и смислени управленски решения една система, в която работят над 30 000 лекари, близо 50 000 професионалисти по здравни грижи, 7000 лекари по дентална медицина, почти 350 болници, 1900 лечебни заведения за извънболнична помощ, още 145 други здравни заведения, почти 4000 аптеки и още толкова фармацевти. За сметка на това „шоуто" се премести в коридорите на здравното министерство . За отрицателно време д-р Москов напомпа рейтинг с антиромска реторика и с борба с ебола. Два пъти не се яви в Народното събрание – първия път имал работна среща, втория път... всъщност Сашо Диков още издирва причините. Проблемът е, че истинските драми тепърва предстоят. На сайта на МЗ е публикуван проект на постановление, с което се иска да се създаде централен орган за организация на обществени поръчки за лекарства за всички болници. Според предложението министърът ще планира, ще подготвя и ще провежда процедури за възлагане на обществените поръчки за лекарства от името и за сметка на болниците. „Възстановяват Централно аптечно управление" е най-често срещаният коментар в мрежата. Централизацията на търговете означава и централизация на корупцията. Голяма част от лекарствата в болниците се заплащат от здравно-осигурителни вноски, т.е. от НЗОК, и МЗ няма право да се разпорежда с тези средства. За какво ще служи един директор, ако министърът ще му управлява лично болницата? Фиксациите на д-р Москов на тема централизация стигнаха дотам, че предложи България, Румъния и Гърция да се „обединят" в общ лекарствен пазар и здравните фондове на трите държави да купуват медикаментите на много по-ниски цени. Идеята беше посрещната с недоумение от здравни експерти и в двете съседни държави. Обединяването на онкодиспансерите и центровете за психично здраве с многопрофилните болници за активно лечение обаче е това, което ще доведе системата до непоправими сривове. Лекарите ще са още по-силно мотивирани да напуснат, от суматохата и от стреса немалко пациенти ще влошат драстично своето състояние. Обединяването ще доведе до пълен юридически хаос, невъзможност за сключване на договори, блокаж на социални услуги, които се предоставят по отделни проекти и в сътрудничество с МТСП и общините. Да не говорим за инвестициите по оперативни европейски програми - може да се окаже, че направените трябва да се връщат, а ненаправените така и да не се направят. Брюксел поиска ясна здравна стратегия, преди да налива нови пари в сектор, който сякаш изглежда безнадежден от гледна точка на разума... Опитите предложенията да се представят като спестявания на половин милиард лева са изключително цинични. Няма нито един разчет, който да показва подобни данни, няма нито един документ, в който ясно да е написано - предлага се това, ще се извърши в такъв период, координацията с другите ведомства показа това, оценката на въздействието на тези законови промени е тази, икономическата обосновка е онази. Гледаме някакви средношколски презентации отдалеч и на всичко отгоре ни се казва, че спъваме „реформите". Не, всеки, който въстава срещу подобни идеи, спира единствено опитите за надмощие на глупостта. Здравната система има остра нужда от спокойствие, разум, предвидимост на промените, цялостна концепция за нейното развитие през следващите поне 10 години, която да е приета от всички основни заинтересувани страни. Всичко друго е популизъм, его и деструкция.