Петър
Москов реши да напълни със съдържание кухия „реформаторски" етикет на РБ и
извика „хоп", без да знае какво точно ще му се наложи да прави. Нямаше и
как да знае - единственото
му професионално постижение е на
ординатор-анестезиолог в софийска болница. Ето как Москов заяви реформаторските
си виждания предизборно: „Ликвидиране на НЗОК и прехвърляне на базов пакет за
здравното осигуряване в НОИ, всичко извън този пакет да е предмет на действие
на конкуриращи се частни фондове. Структурна реформа в болничния сектор и ясни
дългосрочни правила за лекарствена политика, които гарантират обществения
интерес и дават спокойствие и сигурност за бизнеса. Отлагането на тези мерки
изисква готовност да ни сурвакат с по 300 милиона на всеки 6 месеца, докато
кочината се издъни окончателно." След изборите ликвидаторът на
„кочината" предпочете да ликвидира универсалното покритие с медицински
услуги, предоставяни по линия на НЗОК, разделяйки го на два пакета - основен и
допълнителен. Ако това мине на второ четене в НС, ще имаме финансиран от НЗОК
основен пакет за социално значими заболявания или плащане от джоб за
медицинската помощ от допълнителния пакет. Крайният резултат от това мероприятие
ще бъде ограничен достъп до допълнителния пакет, листи на чакащите, оскъпяване
на здравеопазването. Както и огромен набор от здравни услуги, напъхани в
заредена с корупционен потенциал ниша. На коректните платци на здравни вноски
министърът така и не отговори защо ще бъдат лишени от всичко, за което си
плащат, ако не боледуват от социално значими заболявания. Вероятната реакция на
работодателите и особено на самонаетите е да свалят възнагражденията до
възможния минимален осигурителен доход. По отношение на структурната реформа в
болничния сектор виждаме две ясно открояващи се тенденции -първата се изчерпва
с подмяна на болнични директори по партиен принцип, както и персонална
саморазправа с тези, които изразяват свое мнение. Уволнението на д-р Дечо
Дечев, първоначално мотивирано с необяснимото сливане между губещата
Александровска болница u печелившата „Св. Иван Рилски", всъщност се оказа
„рязане на глава", несъгласна с някои от действията на министъра. Хванат в
лъжа от медиите, впоследствие Москов нареди Дечев сред несъгласните с
реформата, а на евентуалните други възразяващи се закани да ги „бие с
пръчка". След като се постара да всее страх, министърът обяви и втората
стъпка - сливане на болници. В София „сливането" стартира чрез създаване
на гражданско дружество от 9 университетски болници, което да поеме
управлението на стопанските дейности. Мотивите за това действие се оказаха
повече от странни - редуциране на администрацията с около 400 души и
пренасочване на спестените заплати към медицинския персонал. Освен
противопоставянето между медици и администратори (по подобие на първото
разделение, което направи между роми и останали) Москов успя да артикулира още
нещо - централизиране на търговете с цел спестяване на пари. Той обаче отново
заблуди обществеността, като първоначално твърдеше, че гражданското дружество
ще се ръководи на ротационен принцип от директорите на всяка от деветте
болници, а сетне посочи еднолично и без конкурс конкретно лице за директор.
Това наведе на мисълта, че ще се централизира по-скоро корупцията. Впрочем
правният механизъм, по който се осъществява т.нар. преструктуриране, е по-скоро
опасен. Всеизвестно е, че гражданските дружества не са юридически лица, поради
което един гаф може да блокира дейността на всичките девет болници, които се
явяват солидарно отговорни пред евентуалните кредитори или доставчици. Още
по-нелепо е сливането на т.нар. диспансери с областните болници. Те имат
различен предмет на дейност (първите лекуват хронични заболявания, а вторите са
за активно лечение на остро болни), а и различна собственост (диспансерите са
преимуществено общински). Така министърът се яви разпоредник с чужда
собственост и не без основание бе наречен от потърпевшите сталинист. По улиците
на София, Пловдив, Русе, Шумен, Благоевград излязоха протестиращи лекари и
пациенти, но Москов предпочете да ги обяви за „могъщи сили" - врагове на
реформата. Друг голям и действен към момента негов гаф е приетото ПМС №57, с
което на болниците бяха наложени фиксирани бюджетни лимити. Сега повечето от тях
твърдят, че могат да работят до 20-о число на месеца, след което записват
болните в листи за чакане до юли, даже август. Така здравноосигурителният
принцип парите да следват пациента и да го превърнат в център на системата беше
подменен – пациентът трябва да издирва болница с непохарчен бюджет, което е
реставрация на модела „Семашко". Ще завърша с няколко непоискани съвета:
За да върне доверието в МЗ и държавата, д-р Москов трябва да възстанови
експроприираните от ГЕРБ над 2 млрд. лв. средства на НЗОК. Да направи
необходимото държавата да си плаща здравните вноски наравно с частния сектор и
да запуши течовете, особено в болниците и в лекарствения сектор. Така ще
разбере, че пари има, но управлението им досега не беше удачно. Освен това
министърът трябва да събере неплатените здравни вноски в рамките на закона, без
да плаши хората със затвор. С възстановяване на справедливостта и положителни
стимули ще постигне по-голям успех. Всеки ще се отзове, стига да види ползите.
Чак тогава той ще може да прави реални разчети за разходите и за нуждата от
допълнително финансиране. И накрая един съвет: д-р Москов, не посягайте
прибързано към законодателството! Докато не оздравите функционално системата,
не се опитвайте да я променяте устройствено - това е все едно да интервенираш в
генома, за да лекуваш грип. Реформите в лечебното здравеопазване бяха
направени, когато моделът „Семашко" беше сменен със здравно осигуряване.
Ако не знаете как да го развиете, поне питайте.
Temanews.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар