Въвеждането на новите технологии в здравеопазването ще доведе до оптимизиране на разходите в здравеопазването

"Филипс” до 2025 г. ще подобри здравето на 3 млрд. души. Това е целта на компанията ни, съобщи изпълнителният и директор Радмила Филева и директор бизнес развитие за Югоизточна Европа -Сектор "Здравеопазване", по време на дискусия „Ролята на иновациите в устойчивата здравна система”, във връзка с  20 годишното присъствие на „Филипс” на българския пазар. 

Статистиката недвусмислено показва, че населението в световен мащаб застарява. Броят на пациентите с хронични заболявания се увеличава. И ако не бъдат предприети действия, през следващите 10 години животът на близо 400 млн. души ще бъде изложен на риск именно поради тези заболявания. В същото време обаче разходите за здравеопазване нарастват по-бързо от брутния вътрешен продукт. Друг проблем, който се очертава  е и недостига на персонал. Ето защо според специалистите без промяна, без реформи в здравната система, до 2050 г. около 50 % от населението в развитите страни ще страда от хронични заболявания. Данните от изследване на СЗО показват, че разходите за здравеопазване през 2050 ще достигнат до 8 трилиона евро.

По думите на Филева ефективността на здравеопазването може да се подобри само  и единствено, чрез внедряването и използването на нови технологии, което от своя страна ще подобри качеството му, ще направи разходите контролируеми и ще даде възможност да се работи повече в посока превенция, отколкото лечение в болниците. Така например разходите за персонал са над 70%, а тези за нова апаратура, диагностицираща точно заболяванията в ранен стадий са, около 2% от парите за здравеопазване.А оптимизирането на разходите,  за болнично лечение,  ще позволи парите  да бъдат изразходвани за подобряване на квалификацията на лекарите, за тяхното съвременно обучение.

Според нея, а и според повечето участници в дискусията броят на болниците у нас(близо 400) е необходимо значително да се редуцира.В Холандия те са под 100, но оборудвани и на високо ниво, с квалифициран персонал.
Трябва да се въведат ефективни, модерни технологии, за да не изостанем в борбата/лечението с/на обществено значими заболявания като кардиологичните и онкологичните.

Ако фокусът се постави върху високо технологични болници, то задължително трябва да има развитие и на малки болнични заведения, които да имат необходимата апаратура, за да могат да диагностицират навреме дадено заболяване. Трябва да има и много добра логистика между центровете. Едва тогава иновациите в грижата за здравето ще намалят разходите за пациентите и ще повишат осезаемо качеството на предлаганите медицински грижи в страната, бе категорична тя.

Доц. д-р Иво Петров, завеждащ отделение по Кардиология и ангиология в Сити Клиник, допълни, че скринига и ранната точна диагностика могат драстично да подобрят грижата за здравето и да ограничат фазата на лечение, което е и изключително важно в случаите на сърдечно-съдови заболявания и рак.

Той отново напомни, че превенцията е по-ефективният и предпочитан вариант от лечението. Статистиката показва, че страната ни е на едно от последните места по лечение, а средната продължителност на живот у нас е една от най-ниските в ЕС. 
Според Йост Лифланг, изпълнителен директор Централна и Източна Европа, иновациите стават все по-сложни и все по-мънички. И само, чрез сътрудничество с различни заинтересовани лица  може да се променят икономическите парадигми.
„За нас е важно да се ангажираме с диалог с нашата аудитория, за да не загубим скоростта на иновацията. Иновацията е решението на икономическата криза в момента и тя  в пълния й цикъл е много по-адекватно решение, отколкото иновацията сама по себе си. Заедно можем да променим днешния свят",каза в заключение той.
Друг извод, който се наложи от дискусията бе, че превенцията и иновациите, това е пътят и  за решаване на проблема с големия брой хоспитализации у нас.