Хирургът влезе в лигата
на необикновените
На официална церемония в Медицинския факултет в Париж проф. Владов
получи медал за приноса си към световната медицина. Френската академия по
хирургия е основана още през 1735 г. от Луи XV. „За да станеш неин член, първо
някой трябва да те е видял и да е оценил работата ти, да те покани и накрая
след таен вот да бъдеш избран", обясни за в.„Преса" шефът на Клиниката
по чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Освен това
членството е лимитирано: френските лекари са едва 150, а чуждестранните -100,
което на практика означава, че някой трябва да умре, за да бъде поканен нов
медик. Проф. Владов е третият българин, който е приет в академията. Пътят проправя
проф. Парашкев Стоянов през 1923 г. Вторият асоцииран представител на България
сред хирургическия елит е проф. Аршевир Дериджан. „Това е едно огромно
признание не само за мен, но и за ВМА. Изборът ми означава, че светила в
световната хирургия признават българската школа и това, че и у нас може да се
развива медицина на високо ниво", отбеляза проф. Владов. „Аз ужасно много
се ядосвам, като виждам и чувам всеки ден за пациенти, които търсят всевъзможни
начини да отидат да се лекуват в чужбина. Там частни клиники им съдират кожите,
а тук в България има не по-лоши лекари. Естествено, не във всички болници, но в
различните специалности има поне по един-два, понякога и повече
високоспециализирани центрове, където се прави сериозна медицина",
категоричен е проф. Владов. В неговата клиника се извършват годишно над 1000
коремни операции, половината от които тежки и сложни - остри панкреатити,
преплетени черва, тумори и метастази на черния дроб, трансплантации.
-------
Хирургът мечтаел да
стане оператор
„Макар че детството ми мина по коридорите на хирургичното
отделение на болницата в Ловеч, където баща ми беше началник, изобщо не исках
да ставам лекар. Мечтаех за работа в киното като оператор, много ми харесваше
да снимам", разказва проф. Никола Владов. След гимназията той усилено се
готви да кандидатства в тогавашния ВИТИЗ, избрал си е дори специалност -
операторско майсторство, когато баща му се намесва. „Нямаше особен дебат.
Кратко и ясно ми заяви, че трябва да уча медицина. Аз не се противопоставих и
сега не съжалявам", спомня си с усмивка шефът на Клиниката по чернодробна,
панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Доц. Никола Владов обаче не
се е отказал от екшъна. Денят му започва още преди разсъмване, следват дълги и
напрегнати часове в операционната, последвани от още по-дълги часове на писане
до здравната каса, отчитане на пътеки и прочие началнически занимания. „Често
не успявам дори да се прибера, дремвам час-два в болницата и пак влизам в
операционната", обяснява хирургът, Той най-много се радва на това, че от
2007 г. българският екип във Военна болница абсолютно сам извършва
трансплантациите на черен дроб. „Дори първият път, когато присадихме орган,
никой не се наложи да ни държи ръцете, оперирахме без чужди светила", горд
е Владов. Но признава, че без наученото от него във франция, това не би било
възможно. Определя се като високоотговорен и организиран човек. Предполага, че
тези качества се предават по наследство. Във фамилията им има още много лекари
- чичовци и братовчеди. „Медицината е нещо като заразна болест. Попадне ли в
кръвта ти, лечение няма", убеден е проф. Владов. Признава, че се е заразил
от хирургията на летните стажове в „Пирогов" и че именно в спешната
болница е израснал като лекар и човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар