Translate

понеделник, 28 януари 2013 г.

Изгодна ли е смъртността при пенсионерите



Солидарната държава води до там, че японският Дянков ги зове да побързат да умрат




Японският финансов министър Таро Асо заяви във вторник, че пенсионерите трябва да бъдат насърчавани "да побързат и да умрат", за да не тежат на държавната хазна. Изказването отприщи вълна от коментари по света и особено в страните, където така наречената държава на благоденствието е изправена пред сериозни предизвикателства. Разбира се, такова изказване е само по себе си недопустимо. Но отвъд риториката на един или друг политик винаги стоят някакви реалности, които не биват да бъдат пренебрегвани. По-голямата изненада в случая не са конкретните непремерени думи на министъра за тежестта на социалните системи върху дадено общество, колкото това, че ги чуваме от Япония - страна, в която солидарността и отношенията в обществото са малко по-други. Достатъчно е да напомним, че при аварията в атомната електроцентрала „Фукушима" група инженери в пенсионна възраст сами пожелаха да помагат, за да не се излагат на опасност по-младите. И все пак, икономически погледнато, е донякъде нормално да се появи подобно напрежение именно в Страната на изгряващото слънце. Япония е една от първите страни, където познатата ни социална държава се заражда в пълния си блясък Казано с други думи, държавата се опитва да елиминира всеки значим риск пред своите граждани - било то да останат без работа, да се разболеят или просто да остареят. Всичко това звучи прекрасно, но то има и своята неизбежна цена. А тя е, че обществото е длъжно да плаща за благоденствието на социалните системи. Много от вас може и да се изненадат, но Япония е страната с най-голям дълг в света - над два пъти размера на собствената й икономика. Това е чувствително повече от дълговете на Гърция например. Японската икономика е интересна, но за нас темата има много по-реални изражения от разказа за предизвикателствата пред една далечна страна. Европа се характеризира със същите фундаментални проблеми: всеобхватна социална държава, застаряващо население, огромни дългове, безработица и т.н. Може и да не сме чули подобно изказване от европейски политик, но социалното напрежение е видимо - било по улиците на някое испанско градче или по площадите на гръцката столица. Щедрите обещания на социалната държава струват пари, а когато те липсват и обещанията се окажат празни, хората са склонни да стигнат дори до крайности. Не е случайно, че проблемите пред еврото, които по своята същност са проблем на социалната държава в Европа, се разглеждат и като заплаха към европейския модел на „благоденствие". 
В България предизвикателствата са още по-големи. Да, ние нямаме натрупани дългове, дори напротив - през последните 10-12 години връщахме дългове. Но демографската картина у нас е изключително тревожна. Пенсионерите в страната са около 2,2 милиона души, а техните пенсии се финансират от вноските на едва 3 милиона работещи. Това вещае големи беди, затова и бъдещата картина е още по-плашеща Ако си направим труда да разделим млади на стари, или както ние се шегуваме, „баби на внучета", ще видим, че на практика в България има доста повече баби и дядовци, отколкото дечица. Това означава, че система, която разчита на плащанията на работещите, за да финансира пенсиите, е изправена пред много сериозен структурен проблем. Този структурен проблем в страната се проявява в това, че в момента пенсионната възраст се покачва, а пенсиите си остават ниски. Да, много пенсионери са работили усърдно през живота си, по времето на комунизма и след това, и сега се чувстват измамени Но измамата всъщност е заложена в самата идея на т. нар. солидарна пенсионна система - ти плащаш вноски, но парите ти съвсем не се спестяват или заделят, а просто се харчат. Като ти дойде времето за пенсия, си тотално зависим от младите и от техните вноски. Това е система, в която дългият им живот наистина създава проблем - точно затова в цяла Европа се покачва пенсионната възраст. Целта е да се ограничи финансовият натиск върху солидарните стълбове. Между другото, продължителността на живота в Япония е с близо 10 години по-висока от тази в България - ето защо именно там бе дадена тази шокираща „препоръка" към старите хора. Проблемът на подобни социални системи не е в идеята за споделен риск и някакъв вид солидарност, а в това, че те се налагат насилствено и всеобхватно, без възможност за избор На практика споделеният риск за здраве или осигуряването за пенсия се свеждат до един общ кюп пари, който се управлява от политици. Стимулите в тази система са противоречиви - едни искат да плащат възможно най-малко, други искат да ползват възможно най-много. Не случайно в България е много разпространено схващането, че едни плащат за здраве (работещите), а от медицинските услуги се ползват други (пенсионерите например). Този тип противопоставяне е много неприятен, но той е неизбежен при задължителния характер на здравни системи от типа „общ кюп". Всъщност изпуснатата реплика в Япония е именно по повод на здравната система и грижите за пенсионерите. Големият въпрос е как политиците ще посрещнат демографските предизвикателства и как ще се справят с невъзможността да изпълнят обещанията си, тоест да осигурят „благоденствие". Малко е наивно да повярваме, че с някои „дребни" корекции като пенсионната възраст например всичко изведнъж ще се оправи и напрежението в тези системи ще изчезне. По-вероятно е предизвикателствата да не бъдат в детайлите, а в самата идея, че държавата може да осигури благоденствие за всички И докато за Европа дебатът за това е дебат за богатството -как да се запази постигнатият жизнен стандарт или благоденствие, за България това е дебат за растежа - как да се постигне някакво "благоденствие", как да настигнем богатите.
 

Петър Ганев
В."164 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар