Солидарната държава
води до там, че японският Дянков ги зове да побързат да умрат
Японският финансов министър Таро Асо заяви във вторник, че
пенсионерите трябва да бъдат насърчавани "да побързат и да умрат", за
да не тежат на държавната хазна. Изказването отприщи вълна от коментари по
света и особено в страните, където така наречената държава на благоденствието е
изправена пред сериозни предизвикателства. Разбира се, такова изказване е само
по себе си недопустимо. Но отвъд риториката на един или друг политик винаги
стоят някакви реалности, които не биват да бъдат пренебрегвани. По-голямата
изненада в случая не са конкретните непремерени думи на министъра за тежестта
на социалните системи върху дадено общество, колкото това, че ги чуваме от
Япония - страна, в която солидарността и отношенията в обществото са малко
по-други. Достатъчно е да напомним, че при аварията в атомната електроцентрала
„Фукушима" група инженери в пенсионна възраст сами пожелаха да помагат, за
да не се излагат на опасност по-младите. И все пак, икономически погледнато, е
донякъде нормално да се появи подобно напрежение именно в Страната на
изгряващото слънце. Япония е една от първите страни, където познатата ни
социална държава се заражда в пълния си блясък Казано с други думи, държавата
се опитва да елиминира всеки значим риск пред своите граждани - било то да
останат без работа, да се разболеят или просто да остареят. Всичко това звучи
прекрасно, но то има и своята неизбежна цена. А тя е, че обществото е длъжно да
плаща за благоденствието на социалните системи. Много от вас може и да се
изненадат, но Япония е страната с най-голям дълг в света - над два пъти размера
на собствената й икономика. Това е чувствително повече от дълговете на Гърция
например. Японската икономика е интересна, но за нас темата има много по-реални
изражения от разказа за предизвикателствата пред една далечна страна. Европа се
характеризира със същите фундаментални проблеми: всеобхватна социална държава,
застаряващо население, огромни дългове, безработица и т.н. Може и да не сме
чули подобно изказване от европейски политик, но социалното напрежение е видимо
- било по улиците на някое испанско градче или по площадите на гръцката
столица. Щедрите обещания на социалната държава струват пари, а когато те
липсват и обещанията се окажат празни, хората са склонни да стигнат дори до
крайности. Не е случайно, че проблемите пред еврото, които по своята същност са
проблем на социалната държава в Европа, се разглеждат и като заплаха към
европейския модел на „благоденствие".
В България предизвикателствата са
още по-големи. Да, ние нямаме натрупани дългове, дори напротив - през последните
10-12 години връщахме дългове. Но демографската картина у нас е изключително
тревожна. Пенсионерите в страната са около 2,2 милиона души, а техните пенсии
се финансират от вноските на едва 3 милиона работещи. Това вещае големи беди,
затова и бъдещата картина е още по-плашеща Ако си направим труда да разделим
млади на стари, или както ние се шегуваме, „баби на внучета", ще видим, че
на практика в България има доста повече баби и дядовци, отколкото дечица. Това
означава, че система, която разчита на плащанията на работещите, за да
финансира пенсиите, е изправена пред много сериозен структурен проблем. Този
структурен проблем в страната се проявява в това, че в момента пенсионната
възраст се покачва, а пенсиите си остават ниски. Да, много пенсионери са
работили усърдно през живота си, по времето на комунизма и след това, и сега се
чувстват измамени Но измамата всъщност е заложена в самата идея на т. нар.
солидарна пенсионна система - ти плащаш вноски, но парите ти съвсем не се
спестяват или заделят, а просто се харчат. Като ти дойде времето за пенсия, си
тотално зависим от младите и от техните вноски. Това е система, в която дългият
им живот наистина създава проблем - точно затова в цяла Европа се покачва
пенсионната възраст. Целта е да се ограничи финансовият натиск върху
солидарните стълбове. Между другото, продължителността на живота в Япония е с
близо 10 години по-висока от тази в България - ето защо именно там бе дадена
тази шокираща „препоръка" към старите хора. Проблемът на подобни социални
системи не е в идеята за споделен риск и някакъв вид солидарност, а в това, че
те се налагат насилствено и всеобхватно, без възможност за избор На практика
споделеният риск за здраве или осигуряването за пенсия се свеждат до един общ
кюп пари, който се управлява от политици. Стимулите в тази система са
противоречиви - едни искат да плащат възможно най-малко, други искат да ползват
възможно най-много. Не случайно в България е много разпространено схващането,
че едни плащат за здраве (работещите), а от медицинските услуги се ползват
други (пенсионерите например). Този тип противопоставяне е много неприятен, но
той е неизбежен при задължителния характер на здравни системи от типа „общ
кюп". Всъщност изпуснатата реплика в Япония е именно по повод на здравната
система и грижите за пенсионерите. Големият въпрос е как политиците ще
посрещнат демографските предизвикателства и как ще се справят с невъзможността
да изпълнят обещанията си, тоест да осигурят „благоденствие". Малко е
наивно да повярваме, че с някои „дребни" корекции като пенсионната възраст
например всичко изведнъж ще се оправи и напрежението в тези системи ще изчезне.
По-вероятно е предизвикателствата да не бъдат в детайлите, а в самата идея, че
държавата може да осигури благоденствие за всички И докато за Европа дебатът за
това е дебат за богатството -как да се запази постигнатият жизнен стандарт или
благоденствие, за България това е дебат за растежа - как да се постигне някакво
"благоденствие", как да настигнем богатите.
Петър Ганев
В."164 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар