В НС се проведе кръгла маса на тема: „Национален хепатитен план в България – постижения и перспективи“. Форумът бе организиран по инициатива на Комисията по здравеопазването към 41-вото Народно събрание съвместно с Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA). Повод за събитиетето е стартирането на Европейска кампания за отбелязване на Световния ден за борба с хепатита 2012 г., който се провежда за втора поредна година на 28 юли.
На кръглата маса присъстваха д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването, г-жа Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, европейски експерти в лицето на г-жа Никола Роуан, Национален координатор на програмата за вирусен хепатит на Шотландското Правителство, д-р Джон Дилан, консултант хепатолог и гастроентеролог, старши лектор в Института за биомедицински изследвания в Университета в Дънди, г-н Ахим Каутс, зам. председател на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания и г-н Чарлс Гор, президент на Световния хепатитен алианс, представители на отговорните институции в сферата на здравеопазването, лечебни заведения, съсловни, синдикални и пациентски организации.
В рамките на кръглата маса бе обсъдена концепция за създаване за Национален хепатитен план в България, която ще послужи за добър пример в Европа. България е третата държава в рамките на Европейския съюз (след Шотландия и Франция) и първа в Източна Европа, която предприема стъпки за създаване на Национален хепатитен план.
Участниците във форума се обединиха около идеята в разработването на Националния хепатитен план да учатстват представители на изпълнителната власт, медицински експерти, специалисти по фармакоикономика и национално представените пациентски организации. Целта е планът да обхваща всички аспекти на заболяването – профилактика, скрининг, адекватно и навременно лечение, обучение на медицинските специалисти, пациенти и широката общественост.
Ще бъдат обсъдени и допълнителни мерки, които да ограничат разпространението на заболяването в България и последствията от него, като усъвършенстване на Имунизационния календар на Република България, въвеждане на достъпни скринингови изследвания и др.
„Бих искала да изразя пълната подкрепа на Комисията по здравеопазването за усилията на българското правителството в посока ограничаване на хепатита в нашата страна и да заявя нашата готовност за приемане на необходимите законодателни промени за постигане на целите, заложени в Националния хепатитен план на България“, заяви д-р Дариткова.
Според Роуан вирусните хепатити (B и C) на глобално ниво са едни от най-сериозните и застрашаващи публичното здраве болести на нашето поколение. Тя допълни, че специализираните програми, ресурсите и координираната активност са от ключово значение както за предотвратяване на бъдещо разпространение на инфекцията, така и по отношение на лечението и грижите за тези, които вече живеят с болестта.
България бе посочена за добър пример и от Гор. „Световният хепатитен ден е нещо повече от „ден” – това е кампания, която цели да фокусира вниманието на обществеността върху вирусните хепатити и се радвам, че днес ЕLPA започва тази кампания в Европа. България е известна с изключителната си креативност в провеждането на кампании за превенция на хепатита и наистина е лидер в акцентирането на важността на това пациентските организации да се включват активно в подобни мероприятия. Би било добре, ако повече държави по света се поучат от този опит и разберат, че партньорството между държава и гражданско общество е именно това, което води до реални резултати”, коментира той.
„Целта ни е да насърчаваме повече европейски правителства да разработват и осъществят свои хепатитни планове. Горд съм, че България е третата държава в Европейския съюз и първата в Източна Европа, която развива свой Национален хепатититен план. Смятам, че това е добър пример за всички европейски държави като израз на добра политическа воля и съпричастност към темата, както и ефективна дългосрочна стратегия за борба с хепатита“, каза д-р Станимир Хасърджиев, изпълнителен директор на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA).
България отдавна работи в посока ограничаване разпространението на хепатит у нас. Добър пример за това е ваксинационната програма за хепатит В, която обхваща всички, родени след 1992 г. Превенцията, изследванията, ранното диагностициране и достъпът до лечение могат да спасят много хора от необратимите и дълготрайни ефекти на вирусния хепатит. Само в Европа заболелите от хепатит В и хепатит С възлизат на 14 милиона души, като годишно 122 хиляди от тях умират. Според неофициални данни, тъй като в България няма официална статистика за броя на инфектираните с хепатит, болните от хепатит В в страната възлизат на около 450 000, а тези от хепатит С – на 100000 души.
Повече от 500 милиона са хората, живеещи с вируса на хепатит В и хепатит С – число, което 10 пъти надскача броя на хората, болни от СПИН, в световен мащаб. Хепатит В и хепатит С могат да доведат до хронично възпаление на черния дроб – хроничен хепатит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар