Пациенти и лекари настояват в позитивния лекарствен списък кратко и дългодействащите еритропоетини да бъдат в отделни групи

Човешките права на пациентите непрекъснато се нарушават в здравната ни система 

У нас всеки десети от общата популация т. е с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), което често протича без изявена симптоматика.

Около 3 хил. са пациентите на хемодиализа, а 1500-1800 са диспансеризирани в нефрологичните кабинети в преддиализно състояние. Всички те до момента са лекувани съгласно правилата за добра клинична практика, подчертаха участниците в специална пресконференция на тема „Промени в позитивния лекарствен списък застрашават здравето на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност”.

От изнесените данни стана ясно, че 80% от ХБЗ водят до хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) като броя на болните нараства в световен мащаб с 5 до 7%. А бъбречната анемия (БА), която преди всичко се дължи на истински еритропоетинов дефицит к може да доведе, както до трайни поражения на сърдечния мускул, така също и до значително увеличаване, от порядъка на 30 пъти, на сърдечносъдовия риск при тези болни.

Доц. Борис Богов от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска” изтъкна, че БА и остеодистрозата са само някои от усложненията, които водят до тежка инвалидизация при пациентите с ХБЗ.

И специалистите и представителите на Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели (АПБЗ) и Федерация "Български пациентски форум" (ФБПФ) настояха скъпоструващите еритропоетини, които се отнасят към групата на животоспасяващи лекарства, с кратко и удължено действие, да бъдат разделени, а не да бъдат в обща група на позитивния лекарствен списък.

Те не скриха опасенията си, че ако това не се случи, дългодействащите медикаменти просто ще си „отидат”, поради невъзможността фармацевтичните компании да устоят на ценовия дъмпинг на кратко действащите. Още повече, че вече в списъка на касата има включен такъв нов биоподобен медикамент, чиято цена е в пъти по-ниска от цената на досега използваните кратко действащи еритропоетини.

Според тях много повече от 5 хил. пациента са застрашени, ако няма разделение, да бъдат приоритетно лекувани само и основно с новия краткосрочен медикамент, което означава, че пациентите с предписано лечение ще трябва вече сами да поемат разликата в пъти над цената на биоподобното лекарство, ако искат да продължат терапията си с досегашен дългодействащ медикамент т. е. финансово ще се натоварят хора с инвалидни пенсии. Означава и, че смяната на терапията може да ги остави месец-два без лечение, което при пациентите с ХБЗ е с фатални последици. Означава и още, че е реална възможността да се лекуват всички, в момента над 1200 пациента се лекуват с дългодействащи еритропоетини, с кратко действащи медикаменти, които касата реимбурсира..

Участващите в пресконференцията лекари и пациенти бяха единодушни, че смяната на медикамента компрометира не само специалистите и цялостната терапия. Не само ограничава лекарите в правото им да избират най-доброто и адекватно лечение, но и ощетява пациентите в крайна сметка.

Апелът им бе към членовете на комисията по цени и реимбурсиране, която предстои тия дни да вземе решение относно еритропоетините, да се вслушат, зачитат мнението на специалистите и вземат в предвид медицинските им становища, защото само когато един пациент е лекуван добре и качествено то далеч зад него остават усложненията и болничните хоспитализации. Недобрите, евтини медикаменти може да доведат до последстващи усложнения, изтъкнаха те и настояха още смяната на едно с друго лекарство, да не става с административен акт само на база цена, а единствено по медицински показания.

Доц. Богов подчерта, че той, както и останалите специалисти-нефролози не познават медикамента, който не се е наложил в широк аспект в света и не иска да е принуден да лекуват с нещо, за което няма данни.

Ежемесечните апликации с кратко действащите медикаменти варират от 12 до 14, за разлика от дългодействащите, които са 12, но за година. Последните не само гарантират поддържането на стабилни нива на хемоглобина и червените кръвни клетки в организма на пациентите от ХБН, но с тях се намаляват хоспитализациите, редуцира се рискът от ССЗ, смъртността също се намалява и се удължава продължителността на живот в пъти, обясни проф. д-р Емил Паскалев, началник клиника по нефрология и трансплантация към УМБАЛ„ Александровска”.

По думите и на двамата специалиста не сме толкова богата държава, че да лекуваме пациентите си с евтини лекарства.

Те обърнаха внимание, че лечението на 100% от пациентите само с краткодействащ медикамент ще е абсолютен прецедент в света, ако комисията по цени и реимбурсиране не вземе решение еритропоетините да бъдат разделени в отделни групи.

Иван Димитров, председател на Федерация Български Пациентски Форум и секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, акцентира, че в дългосрочен план лечението с дългодействащите медикаменти е по-евтино като краен резултат, защото макар и по-скъпи като единична апликация те са и по-качествени от краткодействащите. Некачествен медикамент, на принципа евтина цена, е геноцид спрямо пациентите, защото с него не се поддържа качество на живот, а често се налага да се спасява живот, при такава терапия, поясни той.

Димитров заяви, че човешките права на пациентите непрекъснато се нарушават в здравната ни система и те не са европейци в нея. „Ние искаме здравните институции в страната да се вслушват в становищата и мненията на родните ни специалисти, а не в анонимните чиновници. Ние не сме опитни мишки. Българският пациент има право на европейско качество на лечение и на достоен живот! И ако комисията излезе с различно становище от това на медицинските специалисти ние ще направим всичко, което е позволено от закона”, бе категоричен той.

Да припомя, че доц. Боряна Киперова от УМБАЛ „Лозенец”, д-р Мария Стоянова от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска”, доц. Борис Богов от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска”, също алармираха само преди месец, че дългодействащите еритропоетини с доказано качество, които са и значително по-удобни за пациентите, заради по-редките апликации могат да бъдат изместени от евтините краткосрочно действащи биоподобни лекарства.

И тогава становището на АПБЗ бе, че в страната по финансови причини се прилага евтино, но неефикасно лечение, което рефлектира върху качеството, което неминуемо пада. И тогава думите на Димитров бяха, че „при пациентите с хронична бъбречна недостатъчност е необходима индивидуална терапия, а при част от тях лечението с краткодействащи биоподобни продукти може да е неефективна. Около по 33% от пациентите с ХБН страдат от диабет и от артериална хипертония. Лечението изисква мултидисциплинарен подход и участието на много специалисти като нефролози, картиолози, диабетолози и др. Непрекъснато обясняваме на институциите, че превенцията е от изключителна важност и то не само по отношение на това заболяване, защото спестеният лев днес от нея утре или след известно време се превръща в хиляди левове за лечение на тежките и инвалидизиращи усложнения”.

От август 2011 до сега са подадени множество писма и становища от Българско нефрологично дружество, националните консултанти по нефрология и диализа, експерти и пациентски организации за спешна необходимост от разделяне на еритропоетините в отделни групи. Досега обаче разрешение на проблема няма.