Translate

понеделник, 16 януари 2012 г.

Джинджифилът подпомага борбата с излишните килограми

Джинджифилът е познат още от древността. Той се нарича още зингибер исиот или имбере. Подправка е родом от Югоизточна Азия и Западна Индия. Интересен е факта,че първите данни за това растение се намират в „Аналекти“ от Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) , който не е сядал на маса без него. В документи от по-късни години откриваме, че джинджифилът се е внасял в Китай от Югоизточна Азия. Благодарение на Марко Поло от 13-ти век подправката е позната и в Европа.Джинджифилът е културно растение и не вирее в диво състояние.В наши дни той се произвежда в най-големи количества в Индия, следвана от Китай, западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
Растението е богато на витамините С, В1, В2 и А, както и на соли на магнезия, фосфора и калция.В пресен вид е с остър, парлив вкус и аромат на лимон. В изсушен вид има белезникав цвят, силен и приятен аромат. В източната кухня подправката има широка употреба в кулинарията. Успешно се съчетава с подправки, отличаващи се със силен аромат, като чесън, лук и др.Обработва се по всички познати технологии на печене, варене, пържене. Пресният джинджифил се ползва за приготвяне на  чай и като добавка в супи и сосове.
За лечебни цели корените, използвани първоначално в древен Китай, се добавят към билкови чайове. 
Джинджифилът се използва също така при простудни заболявания, кашлица, хрема, възпаление на дихателните пътища, тъй като е много добро отхрачващо средство.Той е едно от най-добрите средства срещу болки в корема, стомашни разстройства, спазми и други проблеми на стомашно-чревния тракт. Използва се и  при нарушено храносмилане, за стимулиране и укрепване на  сърцето, за намаляване нивото на лошия холестерин и като профилактично средство за съсирването на кръвта.Освен това благоприятства услужливостта на паметта, възстановява силите след изтощителна умора, елиминира токсините от организма и притежава антисептични и противовъзпалителни свойства. Лекува простуда и зъбобол. Използва се още  като диуретично средство и  като афродизиак.Забавя естествените процеси на стареене и повишава либидото. 
Джинджифилът помага и при артритни заболявания. Именно поради високото съдържание в него на антивъзпалителни съединения, наречени гингероли се  намалява рискът от колоректален рак и се предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците.
Но не трябва да се забравя, че използването му  увеличава апетита и е противопоказно при възпаление на бъбреците, стомаха и червата, както и при заболявания на черния дроб и жлъчката.


-------
-На санскрит наричат джинджифила „вишвабхесадж“, което означава „универсално лекарство“;
-Джинджифилът е съставка на всяко къри;
-Сокът от джинджифил помага да се избавите от пърхота;
-В Китай корените на джинджифилът се захаросват и предлагат за консумация като бонбони, с изключително приятен аромат и вкус, а в Германия се пекат курабийки и сладкиши от джинджифил;
-От екстрактите на растението в Англия и САЩ се произвежда бира. 
-------
Рецепти:
-За чай-кипнете 1 ч. ч. вода, отстранете съда от котлона и залейте с водата 1/8 ч. л. джинджифил на прах (или 2–3 парчета сушен джинджифил). Добавете парче лимон и подсладете с мед или със захар на вкус;
-За подобряване дейността на храносмилателната система-1 средно голяма ябълка се настъргва на едро ренде и се размесва с ½ ч. л. смлян на прах джинджифил. Консумира се на гладно;
-За регулиране на теглото-прах от джинджифил се разтвори в чаша с вода и се изпива на гладно рано сутрин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар