Загубих дете и знам колко боли, но искам да защитя докторите

-Г-н Нейков, 10 години сте мълчали за едно нещастие във вашия живот. Не отговаряхте и на измислиците, публикувани в жълтата преса. Какво ви провокира сега толкова силно, че да излезете публично в тв предаването на Росен Петров “Нека говорят” и да разкажете?

- Не съм ментор, не искам да се изживявам като такъв. Реших да кажа какво мисля като човек, който познава болката. Загубих дете преди десетина години, страшно ме болеше.

Не карам някого да мисли като мен. Колкото хора, толкова различни мнения. Това е хубавото на нас, човеците. Затова сме си интересни един на друг.

Аз мисля, че д-р Антонина Ковачева и д-р Иван Костов от АГ "Шейново" бяха нападнати несправедливо. Самите те не са участници в тези нещастия, които, за съжаление, се случиха. Те още се случват и ще продължават. Така е по целия свят. Изказвам искрени съболезнования, съчувствам на болката на хората, защото тя е огромна. Виждат, че излиза някакъв си смешник по телевизията и говори някакви неща, ха-ха, ха-ха, нищо не разбира. А тях много ги боли. Не, напротив, аз съм минал през тази болка, затова си позволявам да говоря на тази тема. Аз съм го изживял. Затова си позволявам да се обърна към хората.

Да, тези доктори носят отговорността, те са лицето на тази болница и затова си подадоха оставката, защото са морални хора. Но техните оставки не трябва да бъдат приемани, защото това са едни от най-големите специалисти.

- Защо трябва да бъдат върнати на работа?

- Те са инвестирали страшно много в образованието си и това, което правят в момента, е да обучават хора. Д-р Ковачева е пенсионерка, тя излезе, за да защити колегите си. А знаете ли д-р Костов колко известни чужди специалисти по ин витро е докарал в болницата, които да обучават българските лекари?

Двамата не са замесени конкретно в случаите. Има следствие, прокуратура, съд, да намерят виновника и той да бъде наказан според законите на страната.

- Какво мислите за здравната система?

- Не съм специалист. Доколкото чувам от премиера по новините е как тази година се отделят много повече средства. С всяка следваща година се очаква да бъде така. 20 години нищо не е правено в тази посока. Сега започва и резултатите ще дойдат малко по-късно. Знаеш ли какви са условията в някои медицински центрове, т.нар. лечебници? От 20-30 години не са ремонтирани. Условията на труд са мизерни, да не кажа жалки. Значи ти затваряш един специалист, учил цял живот, специализирал в чужбина, и го връщаш тука да работи при мухъл, влага, студ, няма пари за асистент, за медицинска сестра. Това са спартански условия. И ако не разчитаме на тези хора, ще трябва да се лекуваме сами. Съветвам тези, които не са доволни от медицинското обслужване, да се лекуват сами. Може би те са по-големи специалисти и ще успеят да си повлияят на здравето по един фантастичен начин. Стискам им палци. Но аз не съм такъв човек. Аз от това не разбирам, не мога да се лекувам сам. Разчитам на лекарите. Те са целунати отгоре, това са хора с изключителни умения. Това не е като да смениш крушка.

- Не бяхте ли разгневен, не им ли бяхте ядосан, когато се случи нещастието при вас?

- Бях. Веднага са въпросите защо на мен, защо сега, защо се случи това, защо този доктор така. Но всъщност си дадох сметка, че на мен този доктор ми го препоръчаха като човек, който разбира, който е помогнал на много семейства. След мен още е помагал, преди мен - също.

- Отидохте ли да му кажете нещо, да го попитате?

- Не. Сега, когато се роди Анна, аз целувах ръцете на Ковачева. Понякога се случва нещастие. И на мен ми се е случило. Онези ръце, разбира се, няма да ги целувам. Болката ще остане в мен за цял живот.

Това, което ме провокира, беше как медиите се нахвърлиха като чакали, лешояди върху едни хора, които дори не са били в България в този момент. Да се отнемат лекарските права на тези, които са сбъркали. Но да се вземе оставката на един млад специалист, който, откакто е поел "Шейново" от 3 години, болницата има рекорд - над 4000 родени бебета. Това означава, че този човек наистина разбира от работата си.

Преди 10 години и жена ми щеше да загуби живота си.

Тя беше в болница, след което отидохме в “Шейново”, където й върнаха живота. Точно тези хора. Как да не съм благодарен на д-р Ковачева? Това е най-малкото, което мога да направя - да изляза и да я защитя. И в момента, в който го направих, ми олекна. Почувствах се удовлетворен от себе си, че поне си казах мнението.

- Хората казват, че в болниците ти обръщат внимание, ако имаш пари или си известен. Така ли е?

- Не е така, защото аз бях еди-кой си и преди 10 години и нещата се случиха. Те се случват и сега с много популярни хора. Това е божа работа, природа. Раждането на нов човек е нещо изумително, най-красивото нещо в света.

- Страх ли ви беше сега преди раждането на дъщеря ви Анна?

- Страх ни беше, но аз гледах напред, стисках палци и се надявах всичко да бъде наред този път по простата причина, че аз сам не мога да го направя. Наистина трябва да се довериш на хора, които са учили за това, които са със специални умения.

- Не ви ли хрумна да извикате акушер вкъщи?

- Не, защото се доверявам на тези хора, които върнаха жена ми към живота. Освен психическата депресия тя имаше много сериозни здравословни проблеми. Беше на лечение и на системи в “Шейново” три седмици. Имунната й система беше с индекс минус 2. Казват, че при нула можеш да умреш от едно кихане. Нито ядеше, нито спеше, беше отслабнала, посивяла, посиняла. Стомахът й вътре беше направен на дреп от операция. Д-р Ковачева я спаси.

- Защо хората се настройват срещу лекарите?

- Защото трябва да има някой виновен. Всеки търси някой да му извие врата, да му счупи ръцете, краката. А не си дават сметка, че това наистина е природа.

- След смъртта на Майкъл Джексън неговият лекар отиде на съд, но там хората не се настроиха срещу лекарската гилдия. Защо?

- Това е частен лекар и понеже ти му плащаш огромни суми, той прави, каквото му кажеш. Майкъл Джексън е вземал лекарства, по-силни от наркотици, които са извън закона. Затова го съдят този човек, иначе нямаше.

Ако искаш да бъдеш много добре обгрижван, иди в Европа. Но там само едно “добър ден” в болница е минимум 200 евро.

- У нас хората плащат осигуровки, а като отидат на лекар - пак.

- Тези пари не стигат за никъде. Тези лекари работят за смешни заплати. Не могат да си върнат инвестицията за образованието. Тяхната работа в момента е дарителство. В “Пирогов" има един д-р Серкеджиев, който прави гръдна хирургия с колегите си в 4-а клиника - нещо, което до момента не е съществувало у нас. Така ще помагат на хора с рак на белите дробове. Но има смъртни случаи и вече се иска да се закрие отделението. Същото е и с ражданията, има смъртни случаи, дайте да ги закрием, ще си раждаме сами вкъщи.

Не сме добри хора. Не умеем да прощаваме. А е християнско - има грешка, има прошка.

- Вие простихте ли?

- Аз съм простил. Търся вината само в себе си, в нас. Не в някой друг. Далече съм от мисълта, че някой доктор ще те приеме, за да ти направи лошо. Не познавам такива лекари, не съм чувал да има.

С Чирков какво стана? Човекът, който се върна от чужбина да оправя сърцата на хората. Ние го разнесохме като плажен вестник - бил меркантилен, бил бизнесмен. Ние не умеем да тачим първите си хора. Ст. Л. Костов го е казал преди 100 години в пиесата си. Снощи (в понеделник - б.а.) играх Големанов.

- Това наша българска черта ли е?

- Понеже съм българин и живея тука, го виждам у нас. Навън не знам как е.

Като знам какъв е личният живот на Диего Марадона, с какви наркотици и глупости се занимава, а в родината му Аржентина има поне 15 песни, химни за него. Ние, вместо да вдигнем паметник на Стоичков и да му целуваме ръцете и краката навсякъде, където огрее, защото е световно име, го подиграваме защо станал доктор. Академик е той.

- Дъщеря ви вече казва ли “тати”?

- Казва та-та, ама малко. Повече набляга на мама.

- Колко голяма стана?

- На 9 месеца. И тя, като порасне, не е застрахована от тези неща. Дали си известен, или не, дали си богат, или не, никой не е застрахован. Аз съм зрял човек, средно интелигентен, който си дава сметка за това.

- Опитвате ли се да променяте нещата с вашата професия?

- Опитвам се да накарам хората да се усмихват, да са по-добри и да гледат, ако може, от положителната страна на този живот. Защото той е един, за съжаление много кратък и бързо свършва.

ВИЗИТКА

Роден на 7 февруари 1972 г. в Червен бряг.

Завършва куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ.

Работи в “Шоуто на Слави” от 1998 до 2006 г.

През 2007 г. създава продуцентската къща “Дрийм тийм” заедно с Евтим Милошев. Нейни предавания са “Комиците”, “Нека говорят с Росен Петров”, най-гледаният сериал “Столичани в повече”.

От 1998 г. досега играе в театралната формация “Мелпомена”.

Женен, има дъщеря Анна.