Учените го определят като маниакално заболяване. Засяга всеки десети пациент
Едва ли има човек, за когото посещението в зъболекарския кабинет да е най-голямата радост в живота. Мнозина от нас обаче изпитват трудно преодолим страх само при мисълта, че трябва да седнат на стоматологичния стол, да отворят уста и да чуят бръмченето на машината.
Има хора, които не стъпват при зъболекаря с години, но не защото зъбите им са в отлично здраве. Изследвания на британски и германски специалисти, цитирани от сп. „Шпигел", сочат, че, над 10 на сто от пациентите страдат от т.нар. дентална фобия. При тях паническият страх от зъболекарите надделява над болките, причинени примерно от кариес. Затова постоянно отлагат визитата при стоматолога.
Екип от шотландския университет на Сейнт Адрюс, ръководен от психолога Гери Хъмфрис, установи неотдавна, че от дентална фобия
страдат повече мъже, отколкото жени
Освен това страхът измъчва преди всичко по-младите. Хора под 40 г. страдат от фобията четири пъти по-често в сравнение с тези над 60 г.
Според изследването неприятните емоции не се ограничават само с панически страх от бормашината или инжекцията. В зъболекарския кабинет засегнатите от фобията хора изпитват срам заради страха си и заради лошото състояние на зъбите си. Тези хора често са наясно, че страхът им е прекомерен и че повечето пациенти ходят при стоматолога, без особено да се притесняват.
Въпреки това те продължават да живеят с кариесите, зъбния камък и неприятния дъх в устата. Започват да се ограничават както в личния, така и в професионалния си живот. Често се случва страдащите от дентална фобия да изпитат допълнителен стрес на работното си място, тъй като лошото състояние на зъбите им кара колеги и клиенти да ги отбягват.
Много от хората с дентална фобия развиват и други психически смущения. Заради развалените си зъби те все по-рядко се усмихват, някои дори избягват социалните контакти. Подобно поведение често избива в самота или в някаква социална фобия. Десет процента от страдащите развиват и депресии заради постоянните болки, които са принудени да търпят от нелекуваните си с години зъби. Постоянното пиене на обезболяващи средства ги прави зависими от тях, понякога рискуват и нежелани странични ефекти от лекарствата.
Денталната фобия крие и други опасности за здравето. Преди всичко честите възпаления на венците повишават риска от нарушаване на кръвообращението в мозъка,
калциране на артериите и заболявания на коронарните съдове, установи британският медик Арон Кронин. Все още връзката между тези заболявания не е изяснена - дали например съществува причинител на пародонтоза, който предизвиква и образуването на артериална плака.
Учените нямат категоричен отговор как възниква денталната фобия. Изследванията се основават предимно на информацията, давана от засегнатите. Страхът се появява средно на 12-годишна възраст. Ако не бъде лекуван навреме, се превръща в хроничен.
При 35 на сто от засегнатите денталната фобия се корени в страха от зъболекарската машина, сочи проучване на немския зъбен хирург Петер Йорен. При 70 до 80 на сто кошмарът е свързан с болезнено преживяване в миналото.
34-годишна пациентка разказала, че за първи път отишла на зъболекар, когато била на 11 г. Тъй като се страхувала, не седяла мирно. Наложило се сестрата да я хване здраво за ръцете. Това само увеличило паниката. След този случай тя категорично отказвала да стъпи при зъболекар, колкото и големи болки да изпитва. Когато след години й се отчупил зъб, се наложило да потърси стоматолог. Изпаднала в такава паника, че трябвало да й сложат пълна упойка.
Лошият пример на родителите също може да причини дентална фобия. Всеки десети от страдащите признава, че майка му или
баща му също са изпитвали подобен страх. Децата на родители, страдащи от дентална фобия, развиват по-често същите страхове от останалите си връстници.
Малка част от пациентите признават, че по природа са страхливи в една или друга степен. При тях страховете често се
комбинират с други психически смущения
Страдащите от дентална фобия демонстрират ирационално отношение към стоматологичното лечение, което от своя страна засилва страховете им, установи преди време проучване на холандския психолог Ад де Ионг. Някои от тях са убедени, че стоматолозите са равнодушни към техните опасения и че зъбите им така или иначе са неспасяеми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар