Всъщност войната си върви и всеки ден събира своята кървава реколта. На пръсти се броят семействата, които не са дали поне един убит.
Ако войната не е стигнала до теб, уважаеми читателю, време е да се замислиш. Имаш ли позната, легнала в болница да ражда? Веднага я провери. Да не се окаже, че вече 40 часа се мъчи, изоставена сама, защото не си е платила. А когато, вече умираща, със сетни сили извика: “Ще си платя!”, да чуе в отговор: “Да беше се сетила по-рано.”
Или имаш възрастен роднина в интензивното? Незабавно се информирай дали не е вързан за леглото и не лежи с отворена уста, чиято кухина е с консистенцията на едра шкурка, тъй като дни наред никой не му е давал вода.
Незасегнати от войната обаче едва ли има, защото тя не е нещо ново. Напоследък просто влезе в активна фаза.
Всичко започва с високомерието към обикновения човек, станало лекарска норма преди 50 години. Дядо ми, тогава 60-годишен, чува следното: “Дядка, как да ти го кажем, да разбереш? Дробовете са ти плява, сърцето - слама. Ходи си на село да си умираш.”
Дядо ми би ги разбрал. И на български, и на френски, и на румънски, и на турски. Те обаче са били над това да се обясняват на някакъв си селяндур. След тази случка той живя още четвърт век, което пък показва нивото на компетентност, още тогава настанило се в системата.
Към средата на 80-те здравеопазването вече бе в калъпа на съветската медицина, чийто основен принцип гласи: “Няма болен - има болест.” Резултатът беше, че лекарите престанаха да се съобразяват с човешкото достойнство. Така е до днес.
Дори да оживееш при раждане например, процесът по нищо не прилича на онова, което се случва в Европа. “Курво” е разпространено обръщение към родилката. Ако тя много вика, получава репликата: “Когато се чукаше, не викаше, а?” Ако ражда преждевременно, любезно я информират: “Не раждаш - абортираш.”
Жестокостта на езика води до жестокост на поведението. Помните убитото в Горна Оряховица бебе - никой не отрече автентичността на записа: “Не ще да мре, мърда... В кофа ли да го давим?” Ми ние така си говорим, казаха после лекарите.
Така ще си говорят и за теб, уважаеми читателю, когато дойде твоят ред, за жена ти, децата ти и родителите ти. Когато всеки ден унижаваш човешки същества, рано или късно преставаш да ги смяташ за такива. И спираш да се занимаваш. Отидете в някоя болница в събота и неделя. Огледайте се за дежурни лекари и ако намерите такива, ще ви дам тиквен медал.
Наистина, някакви нощни дежурства се дават. И се пие. Като случая с дежурния лекар, който се напивал цяла нощ, а заместилият го сутринта колега открил три мъртви бебета...
Убиването на човешкото достойнствоводи до убиването на хора, тъй като достойнството е основната характеристика на човешкото същество. Убиваш достойнството - убиваш човека. Затова няма лекарства за онкоболните, оперирани умират от мръсотия, хиляди гаснат с грешни диагнози, а тежко болни са подритвани от болница в болница, докато решението на техния проблем не дойде по естествен път.
Подритването на човешки същества като животни обяснява и изумителната некомпетентност на системата. Как така ще интубираш хранопровод вместо трахея? Навремето в Северна Ирландия ИРА взривяват бомба, шрапнел попада в гърлото на британски войник и му блокира дишането. Старшината грабва химикалка, вади й пълнителя и интубира редника. В трахеята, не в хранопровода. Старшината не е бил медицинско лице - просто воин от Кралската пехота.
Пренебрежението към живота и въпиещата некомпетентност пораждат на свой ред две други убиващи явления. Първото е кръговата отбрана, сравнима само с тази на мафията.
Да се върнем на трите бебета, умрели, докато дежурният се напивал. Какво решава съответната комисия? Едното бебе така си било, второто било дефектно и бездруго щяло да мре, а третото просто си умряло. Виновни няма никога, защото в тази война Женевската конвенция не действа и няма трибунал за престъпления срещу човечеството.
Второто убиващо явление е рутинната документна измама. Огромно количество епикризи са измислици, скалъпени, за да не лъсне, че пациентът е бил пренебрегнат, изтезаван или убит. Ако например ви върнат болния да си мре у вас, обичайната епикриза е инфаркт. Ако болният умре на тяхна територия, най-вероятно ще става дума и за белодробна емболия.
Погледнете пак епикризите на ваши починали роднини, уважаеми...
Има и епикризи, които прикриват финансови измами. Връщат ти например детето от операция с епикриза: операция проведена, не е успешна. После се оказва, че операция не е имало.
Разрезът на детската глава е за парлама,
за да се вземат парите.
Подобни епикризи се пращат и в чужбина, където хората все пак не пасат трева. Така стана с известен наш хирург, пратил такава епикриза във Франция, където отчаяната майка завела детето си. Французинът се хванал за главата: операция няма, белег и епикриза - има...
Прокурорите, които трябва да повдигнат обвинение към въпросния наш хирург в момента пълнят гащите от страх. Защо? Защото знаят, че ще вдигнат срещу себе си цяла система, която никога не е давала "свой" да бъде осъден. А нейната злопаметност гарантира, че жертвите са завинаги омотани в плътна като паяжина, лепкава пелена от страх.
Знам, какво си мислите: "Абе, тоя Дайнов акъл има ли? Нали ако им падне в ръцете - край с него."
Така си мислите, защото и вие знаете за какво иде реч. Да, току-що се лиших от лукса някога да им легна на болнично легло като агне на заколение. Ако не участвам в тази война, поне ще съм сигурен, че няма да стана поредната статистика в нейната кървава реколта.
Неотдавна в такава статистика превърнаха и баща ми. Мен обаче първо ще трябва да ме хванат.
Евгений Дайнов
В-к "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар