Извеждането на икономическата целесъобразност при избор на терапия като водеща пред медицинската експертиза ще доведе до неблагоприятни последствия при лечението на пациентите

се посочва в становище на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители по повод решение на Надзорния съвет на НЗОК, което предвижда цялостно

преразглеждане на критериите за изписване на биологични лекарствени продукти и безинтерферонови терапии за лечение на хепатит С, както и ранкирането им на втора терапевтична линия на база икономическа целесъобразност.

Според решението в случаите, в които според извършеното ранкиране съгласно критериите за разходна ефективност предписаният от медицински специалист лекарствен продукт не е първи избор, се предвижда одобрението на всички нови пациенти, показани за биологична терапия, да се извършва от Надзорния съвет на НЗОК след представяне на ясна медицинска обосновка на показанията за изписване на продукт, който не е позициониран като първи избор. От асоциацията посочват, че ако финансовата стойност на терапията, а не медицинската преценка на компетентния лекар, стане водеща при избора на лечение за конкретен пациент, на заден план биха останали спецификите при лечението на отделните пациенти. Изборът на терапия по административни причини, а не на базата на медицинска експертиза, може да доведе до увеличаване на разходите на НЗОК, посочва се още в становището. Пренебрегва се и фактът, че медикаментите с различен INN от една терапевтична група не са взаимно заменяеми и изборът на лекаря не може да се вменява по административен път, което да рискува най-добрия терапевтичен изход за пациента. Допълнително се рискува здравето на пациентите, тъй като освен по терапевтичен ефект, лекарствата се различават по профилите си на безопасност и взаимодействие с други химични субстанции, както и по противопоказанията, които имат. Не на последно място Надзорният съвет на НЗОК се натоварва с отговорности, които са в компетентността на медицинските специалисти. Пред решението стоят и юридически пречки. Сред тях е създаването на предпоставки за забавяне на достъпа до най-подходящата терапия на пациентите в противоречие с действащите законови и подзаконови нормативни актове. Създават се условия за ограничаване на кокуренцията чрез създаване на фактически монопол на един лекарствен продукт/производител в съответен пазар по линия на Здравната каса за сметка на всички останали. Според индустрията това е процедура, която ще ограничи и обезсърчи предписването на лекарствени продукти, които не са от „първи избор“, като на продукта от „първи избор“ се предоставя явно предимство при ползване на публичния ресурс. Досегашният начин за изписване на продукти, реимбурсирани от НЗОК , води до ясно разделение на административните и експертните отговорности и съответно до избор на най-добрата възможна терапия според нуждите на конкретния пациент, посочва се в становището. В същото време въведените методики за договаряне на отстъпки дават достатъчно възможности за постигане на контролиран ръст на разходите на НЗОК за лекарства, за да не се налага „икономическа целесъобразност“ да замества медицинската целесъобразност при изписването на лекарствени продукти с различен INN, които не са взаимно заменяеми.