На 25 ноември 2023 /събота/ от 19.00ч. в Камерна зала "България" КласикАрт
Струнен квартет ще представи една забележителна музикална програма, заедно с пианистката Венета Нейнска. Ансамбълът ще бъде в състав: Калина Христова - цигулка, Евгения Бааджиева-Димова - виола, Кристиана Михайлова - виолончело, Явор Добрев - кларинет и Михаил Михайлов - валдхорна.
ПРОГРАМАТА
Волфганг Амадеус Моцарт
Кегелщадт Трио в ми бемол мажор за кларинет, виола и пиано, К.498
Волфганг Амадеус Моцарт е точно 30-годишен, когато пише своето трио за кларинет, виола и пиано през 1786 година - първото произведение за този състав в историята на музиката, включващо сравнително новия за тогава духов инструмент. В последствие, Моцарт ще композира още две знакови произведения за кларинет, с които ще го популяризира по начин, който окончателно ще затвърди мястото му като солиращ инструмент - Кларинетния квинтет и Концерта за кларинет и оркестър.
“Wienn den 27.t Jullius 1786 untern Kegelscheiben” или в превод - “Във Виена, на 27 юли 1786, докато играя на кегли”, е бележката, която композиторът оставя върху ръкописа на предходното си произведение, а не, както погрешно се смята, върху нотите на Триото за кларинет, виола и пиано. Както често се случва, далновиден издател се намесва в историята, прилагайки името “Кегелщат” и към триото, с което то остава известно и до днес.
Лудвиг ван Бетовен
Трио в си бемол мажор оп.11 за кларинет, виолончело и пиано
Към момента на създаването на Триото от оп. 11, през 1897 година,
дървените духови инструменти вече са доста популярни във Виена, затова и
произведението е написано за кларинет, виолончело и пиано. Тогава модерните
технически нововъведения за транспониране при кларинета все още не съществуват
и вероятно това е причината Бетовен да избере тоналността си-бемол мажор като
най-удобна за кларинета в си-бемол. Триото се състои от три части, а третата е
базирана на изключително популярната тогава мелодия от оперната ария “Pria
ch'io l’impegno" /“Преди да отида на работа” от операта “L'amor marinaro
ossia Il corsaro” на Йозеф Вайгел/, която виенчани буквално са си подсвирквали
с уста по улиците. Оттам идва и популярното заглавие на творбата “Gassenhauer”,
което в груб превод означава “хитова песен”.
Йоханес Брамс
Трио в ми бемол мажор , оп.40 за цигулка, валдхорна и пиано
Йоханес Брамс композитора своето трио от опус 40 през 1865 година в почит на майка си, починала по-рано през същата година. Брамс избира натуралната валдхорна, която няма клапи както съвременната. Освен, че той е предпочитал звука на по-стария инструмент, причината вероятно се е криела във факта, че като дете Йоханес се учи да свири именно на него. Смята се, че поводът за написване на произведението го кара да се върне към детството си, когато се свири също и на цигулка, виолончело и пиано - останалите инструменти в триото, където виолончелото е предложено като заместител на валдхорната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар