2/3 от случаите на болестта са причинени от диабет и високо кръвно налягане
Във фокуса на събитието бе хроничното бъбречно заболяване /ХБЗ/, което засяга над 850 млн. души в света[1] и около 700 хил. българи*. В Европа пациентите са приблизително 100 млн., а други 300 млн. са изложени на риск от развитие на ХБЗ. 2
ХБЗ е тихата епидемия в Европа, коментира Ивайло Василев, Бизнес Юнит Директор Биофармация AstraZeneca България, който представи проучване на Economist Impact[2], реализирано с подкрепата на AstraZeneca.
Според данните от него един от всеки десети възрастен в Европа страда от това заболяване, а болшинството от хората над 80 год. възраст са с влошена бъбречна функция. Прогнозата е, че ХБЗ ще нараства заради застаряващото население и нарастващо разпространение на рискови фактори като диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.
По думите на Василев, ако заболяването не се открие навреме и не се приложи адекватно лечение, разходите за здравната система ще нарастват.
ХБЗ е едно от най-скъпоструващите заболявания за европейската здравна система, за което разходите годишно възлизат на около 140 млрд. евро. Една от основните причини за късното откриване на ХБЗ е свързана с ниска информираност и липса на обучение за ХБЗ в обществото, дори и сред пациентите от рисковите групи и сред общопрактикуващите лекари, липсата клинично ръководство за лечение и регистър на пациентите с това заболяване.
Проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология /БДН/ и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“ припомни, че ХБЗ е състояние, свързано с постепенна загуба на бъбречната функция. То води до увреждане на бъбреците и до намаляване на способността им да филтрират кръвта и да пречистват тялото от ненужните токсини и отпадни продукти. Нелекувано, бъбречното заболяване може да прогресира и да доведе до бъбречна недостатъчност/ бъбреците са загубили по-голямата част от способността си да функционират нормално и е останала по-малко от 15% от нормалната бъбречна функция/, която изисква диализа или бъбречна трансплантация за поддържане на живота, а това е последния пети стадий на заболяването, което в първите може да бъде обратимо. Проф. Паскалев подчерта, че ранното откриване и лечение могат да предотвратят влошаването на ХБЗ т.е. рискът от усложнения може да бъде значително намален, а прогресията забавена. Ако бъбречното заболяване се влоши, отпадните вещества могат да достигнат високи нива в кръвта и да причинят редица усложнения като анемия, слаби кости, увеждане на нервите и др..
Той поясни, че хипертония, диабет, сърдечносъдови проблеми или инсулт, наднормено тегло са най-честите рискови фактори за развитие на ХБЗ. Затова е наложително хората с диабет и високо кръвно налягане, както и тези със сърдечносъдови заболявания и/или затлъстяване, редовно да проследяват бъбречната си функция. За проследяване на бъбречната функция се използват два основни теста - кръвен тест за серумен креатинин и уринен тест за наличие на албумин в урината.
Проф. Паскалеви подчерта, че симптомите се проявяват на основата на основното заболяване. А специфичните са: умора – намалена енергия в изпълнение на ежедневните дейности, проблем с концентрацията, със съня, липса на апетит, мускулни крампи през нощта, оток около очите, подути глезени и крака, суха, сърбяща кожа и по-често уриниране, особено нощем.
Той препоръча придържане към подходящ хранителен режим, редовна/ежедневна физическа активност, спазване на назначената лекарска терапия, отказ от тютюнопушене и алкохол /само чаша - ,120 мл. червено вино на вечеря/, овладяване на стреса и поддържане на гликирания хемоглобин в норма /HbA1c/ до 7%.
Препоръча още, при наличие на някой от специфичните симптоми или при генетична диспозиция т. е. някой в семейството с диабет, ССЗ, хипертония или ХБЗ поне веднъж годишно да се изследват креатин и микроалбуминурия, а ако стойностите им са над референтнитеда се търси консултация със специалист нефролог.
[1] https://www.worldkidneyday.org/2023-campaign/2023-wkd-theme/?gclid=CjwKCAiAr4GgBhBFEiwAgwORrQMuaKNuy9xSnykDCaKwVc1qPHj9Su1VHWaoI2DWfevzEhSY_4JgHRoCIl4QAvD_BwE
[2] Economist Impact calculation based on Institute for Health Metrics and Evaluation data
Няма коментари:
Публикуване на коментар