Тя споделя, че
хората трябва да мобилизират адаптивните си механизми за справяне и да
минимизират социалното отчуждение, агресията и автоагресията, злоупотребата с
алкохол и упойващи вещества. Казва още:
-Важно е да се вземе
под внимание не само колективната травма, но и индивидуалната. Земетресение,
наводнение, пожари и други природни катаклизми ни изправят пред най-големите ни
страхове, свързани със смъртта, загуба на близки, загуба на имущество,
финансови затруднения, отделяне от значимите други с цел евакуация, тежки
емоционални реакции, загуба на контрол и чувство за това, че не сме недосегаеми
и неуязвими и много други.
По време на стресово
преживяване, тялото ни реагира със силно изтощение, умора, гастроинтестинални
оплаквания, нарушен апетит, соматизации, обостряне на вече хронични заболявания
и стягане в гърдите и гърлото.
Чувстваме се
по-объркани, сънуваме кошмари, трудно се концентрираме и възобновяваме спомени,
започваме дори да изпадаме в криза на вярата. Емоциите ни преминават през
различни етапи като гняв, тъга, страх, тревога, омраза, отчаяние, вина и всичко
това може да варира много непредсказуемо и неразбираемо и за нас самите. Добре
е да имаме с кого да поговорим за тези си преживявания и усещания, да получим
разбиране и съпричастност.“
Обикновено
стресовата интензивна реакция отшумява близо18 месеца след кризата, но много
хора споделят, че остават дълго време непрекъснато нащрек, мнителни, изолират
се и са доста по-склонни към това да се плашат и изпускат емоциите си.
Всяка една помощ в
този момент би била полезна, но има и неща, с които бихме могли да си навредим
и да влошим хронично състоянието си. Това са злоупотребата с психоактивни
вещества и алкохол, тежка и продължителна емоционална вцепененост, избягване на
стимули и обекти, напомнящи за преживяното и не на последно място е добре да се
обърне внимание и на суицидните мисли и опити.
Най-честите прояви
на тази стресова реакция са силни емоции като гняв, страх, объркване,
безпомощност, понякога психотични епизоди, на изразени телесни усещания като
гадене, замаяност, главоболие, изтръпнали крайници, топли и студени вълни,
тахикардия, липса на апетит, безсъние. Замъглена е преценката ни поради
различни поведенчески прояви като избухване, плач, злоупотреба с ПАВ, паника,
социална изолация и други. Не рядко се наблюдава трудност във формулирането на
мисли и желания и изразяването им.
Това, което е от
първостепенно значение за нас, когато работим с хора - жертви на природно
бедствие е да мобилизираме адаптивните им механизми за справяне и
минимализираме възможно най-много социалното оттегляне, агресията и автоагресията,
употребата на алкохол и ПАВ.
Въвличането на
близки и роднини, ако е възможно, ще подкрепи и подпомогне процеса на
възстановяване. Добре е да партнираме на човека да се адаптира към новата
реалност, да стабилизира устойчивостта си.
От изключителна
важност е да изследваме суицидния риск. Какво човек мисли за бъдещето си, как
мисли, че би могъл да реорганизира живота си и да му помогнем да мобилизира
потенциала си.
Много често след
загуба на близки, имущество, физическа и психическа немощ, хората са склонни да
прибягват към самоубийство. За това оценката и превенцията на риска е от
първостепенна важност. Да се следи за скорошни самонаранявания, планове, мисли,
хронични психични заболявания и други сигнали.
Изправянето пред
криза е само по себе си бързо, сложно и травмиращо събитие. За да се опитаме да
избегнем максимално развитието на посттравматично стресово разстройство е добре
и намесата, и помощта да бъдат също бързи, адекватни и комплексни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар