Ваксините срещу COVID-19 са безопасни за пациенти с МС, но терапията срещу болестта може да понижи ефективността им

Повечето ваксини, включително и регистрираните срещу COVID-19 в Европейския съюз - Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca са безопасни за пациентите с множествена склероза, сочи проучване на най-голямата пациентска организация за множествена склероза в света - US National MS Society. Въпросът е дали лечението с някои МС медикаменти, които потискат определени популации имунни клетки, могат да намалят нивото на защита от ваксината.

 

 

„Предвид механизма им на действие се счита, че някои от поддържащите терапии е възможно да повлияят /отслабят/ имунния отговор спрямо посочените ваксини, обяснява началникът на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ проф. Пенко Шотеков в отговор на непрекъснато постъпващи въпроси от пациенти. Заедно с д-р Детелина Стоилова, проф. П. Шотеков оглавява един от трите най-големи центрове за лечение на множествена склероза /МС/ в България. Повече от 10 000 човека страдат от това автоимунно, невродегенеративно заболяване в България. То засяга почти изцяло млади хора в най-активната им възраст – между 18 и 30 години.

Целта на ваксините е да доведат до образуване на антитела към шиповия /spike/ протеин на SARS-CoV-2 вируса, за да се осигури ефективна защита срещу COVID-19. В този смисъл терапии, свързани с намаление /изчерпване/ на В лимфоцитите /Alemtuzumab, Ocrelizumab, Cladribine/ могат евентуално да отслабят продукцията на антитела в отговор на ваксината. На този етап няма достатъчно данни от клиничната практика за отделните модифициращи болестта терапии, които да потвърждават това предположение.

„Като цяло, при всички имуномодифициращи медикаменти за лечение на МС, пациентите могат да се имунизират срещу COVID-19. Но при някои от тях се препоръчва да се съобрази/координира времето на поставяне на двете дози ваксина с периода за провеждане/започване на съответен терапевтичен курс“, обяснява д-р Детелина Стоилова.

Настоящите препоръки на US National MS Society относно приложението на COVID-19 ваксини при МС, са следните:

·         За пациентите на терапия с Интерферон бета /Avonex, Betaferon, Extavia, Plegridy, Rebif/, Глатирамер ацетат /Copaxone, Remurel/, Терифлуномид /Aubagio/, Диметил фумарат /Tecfidera/ и Натализумаб /Tysabri/ няма специални препоръки, не е необходима промяна в лечението при приложение на COVID-19 ваксини;

·         За пациентите на терапия с Финголимод /Gilenya/, Сипонимод /Mayzent/ и Озанимод /Zeposia/ – ваксиниране с двете дози поне 4 седмици преди започване на терапията. При пациенти, които вече провеждат това лечение, не се препоръчват определени корекции при приложение на COVID-19 ваксина;

·         За пациентите на терапия с Окрелизумаб /Оcrevus/, приложението на ваксината трябва да завърши 4 или повече седмици преди започване на лечението, ако е възможно. Ако пациентът вече е на терапия, се препоръчва започване на ваксинацията 12 или повече седмици след последната доза Оcrevus;

·         За пациентите на терапия с Алемтузумаб /Lemtrada/ или Кладрибин /Mavenclad/, приложението на ваксината трябва да завърши 4 или повече седмици преди започване на лечението, ако е възможно. Ако лечението вече е започнато, приложението на ваксината се препоръчва да се отложи поне 12 седмици, а още по-добре 24 седмици когато е възможно, след последния терапевтичен курс с Mavenclad и особено с Lemtrada.

Тези насоки са предварителни и е възможно да претърпят корекции, когато е налична повече информация, относно ваксините срещу COVID-19, коментира проф. П. Шотеков. Той е категоричен, че натрупаните на този етап данни от клиничните изпитвания и от реалната практика показват, че одобрените ваксини срещу COVID-19 са безопасни и ефективни, както и че рисковете от COVID-19 надвишават потенциалните рискове от ваксината. Затова съветва всички пациенти с МС да обмислят поставяне на ваксина. Това е особено препоръчително за болните с повишен риск от тежък COVID-19 /пациенти над 60 години, с прогресираща МС, EDSS ≥6 и със съпътстващи заболявания/. Разбира се, окончателното решение при всеки отделен случай следва да се вземе съвместно с личния лекар и/или лекуващия невролог.