Translate

петък, 12 март 2021 г.

Политици, здравни експерти и индустрия: нужен е надпартиен консенсус за развитието на здравеопазването

Профилактиката, майчиното и детско здраве, кадрова политика и дигитализацията на системата, са сред основните приоритети на политическите сили

 

 

Проведе се Осмият национален фарма форум на сп. „Мениджър“ под надслов "Повратна точка -
политиките, промените, платформите". В основата на дискусията бе поставено развитието на здравеопазването през призмата на уроците от
COVID-19 пандемията и предстоящите парламентарни избори.

Зам.министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков откри форума като акцентира, че светът се намира в изключително тежко време на здравна криза вследствие на пандемията. Той отбеляза, че през изминалата една година на пандемия сме станали свидетели на безпрецедентни решения, а държавите са загърбили своето его и са предприели общи действия за справяне с кризата. Д-р Пенков отчете и огромните усилия на учените и индустрията, които работят заедно за преодоляване на COVID-19 и които постигнаха безпрецедентен резултат като създадоха ваксини само за една година.  

Върху последиците от COVID-19 се спряха и представителите на бизнеса и медицинската общност. Изпълнителният директор на Тева България и председател на Българската генерична фармацевтична асоциация /БГФАРМА/ Николай Хаджидончев акцентира върху това, че ключово предизвикателство пред индустрията е била непрекъсваемостта на доставките на медикаменти. На ниво Европейски съюз основно предизвикателство е било наличието на активни субстанции за терапиите, чието производство през последните години бе изнесено в Азия. „Пандемията сега за пръв път ни доведе до разговор за връщане на производството на активни субстанции в ЕС“, каза Хаджидончев.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители /ARPharM/ подчерта: „Здравето е нещо, за което се сещаме, когато го загубим. За съжаление, това може да се наблюдава и на държавно ниво. Здравната система стана важна, когато се сблъскахме с пандемията.“

Председателят на Български фармацевтичен съюз /БФС/ проф. Асена Сербезова отбеляза, че пандемията е откроила недостатъците на здравната система /необходимостта от рационална лекарствена употреба и здравна просвета на населението/, но е дала и допълнително гориво в придвижването на проекта за електронно здравеопазване.

За първи път с общо послание към политическата класа у нас излязоха рамо до рамо представителите на двете фармацевтични организации БГФАРМА и ARPharM. Те са категорични, че пандемията от COVID-19 е показала, че не може да има силна държава и успешна икономика без добро здравеопазване. Двете организации настояват за ускорено развитие на здравната система и догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години, догонване до 2025 г. на публичните инвестиции в лекарствената терапия с цел подобрен достъп до иновация и намаляване на доплащането, спиране на тенденцията за прехвърляне на разходите за лекарствена терапия от НЗОК към индустрията чрез догонващо увеличение на бюджета за лекарства на НЗОК за 2022г. Организациите настояват и за повишаване на възвращаемостта на инвестициите в лекарствена терапия чрез ускорена дигитализация и реимбурсация въз основа на  резултатите и подобрено придържане към терапията.

Денев подчерта, че в момента здравеопазването в България следва събитията, а е необходимо да

преследва цели. По думите му за да се преследват цели, трябва да има консенсус по важните теми за следващите 10 години на ниво политически партии. За да се случи това, трябва партиите да загърбят егото си, да се определят общи цели и независимо от споровете през следващите години, да се връщат към тези цели и да ги следват.

Хаджидончев се спря на доплащането за лекарства. По думите му поради високия процент на доплащане част от пациентите не следват терапиите си, тъй като не могат да си ги позволят. В резултат лечението им се компрометира, а България е на челните места по смъртност и заболеваемост. По думите му за преодоляване на този проблем е необходимо поетапно увеличение на реимбурсацията на медикаментите за социално значимите заболявания. Освен чрез повече публични инвестиции средствата за намаляване на доплащането, могат да се осигурят чрез разширена употреба на генерични и биоподобни терапии. Според него не може в днешно време да се говори за иновации без наличието на генерични и биоподобни медикаменти, които да освобождават ресурси за въвеждането на иновации. А оптимизирането на разходите за терапии и поетапно намаляване на цените може да се постигне и чрез стимулиране на максимално широка и активна конкуренция между производителите. „Крайно време е за здравна доктрина в България, която да има голям хоризонт, подчерта той.

Председателят на Българския лекарски съюз /БЛС/ д-р Иван Маджаров отбеляза, че през последните 15 години здравеопазването у нас бележи ръст и успеваемост в лечението на редица заболявания, но подчерта, че то има и редица слабости. Една от тях е ниският процент от БВП, отделян за системата, който е необходимо да достигне до нивата в развитите европейски страни. По думите му са необходими още по-добро териториално разпределение на кадрите в България, въвеждане на технологии за наблюдение на процесите в здравеопазването, осигуряване на възможност за проследяване ефекта от всяко едно от леченията с лекарства и в болници. Необходимо е да се инвестира и в намаляване на доплащането за лекарства от страна на хронично болните, осигуряване на първична здравна грижа възможно най-близо до дома на пациента и високо технологична болнична помощ на областно или регионално ниво. Маджаров бе категоричен, че трябва да се въведе и задължителна ежегодна квалификация на лекарите.

„Крайно време е за обединение, надпартиен консенсус и холистичен подход в здравеопазването“, заяви и проф. Сербезова.

В рамките на форума се проведе и дебат по приоритетите в бъдещите здравни политики, заложени в платформите на основните политически партии, които се очаква да бъдат парламентарно представени в следващото Народно събрание. В него участваха трима кандидати за народни представители – д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ, д-р Алескандър Симидчиев от „Демократична България“ и проф. Георги Михайлов от БСП. И тримата бяха категорични, че е необходим политически консенсус за развитието на здравеопазването.

Д-р Александър Симидчиев представи приоритетите на „Демократична България“ в сферата на здравеопазването - превенция и профилактика, детско и майчино здравеопазване и дигитализация на системата. „В здравеопазването не можем да правим резки завои, но в момента имаме изключително бързо натрупване на медицинска информация. Ако не държим постоянно пулса върху това, което се случва в здравеопазването, няма да можем да правим политики“, каза д-р Симидчиев. Той отбеляза, че сегашният модел на здравеопазване е насочен към лечение на заболяванията, а не към превенцията им.

Приоритетите на ГЕРБ в сектор Здравеопазване, които бяха представени от д-р Даниела Дариткова, са инвестиции в кадровото обезпечаване в системата, инвестиции в профилактика чрез специални програми, майчино и детско здраве и дигитализация на системата. „Ще работим активно за ускорено, догонващо развитие на здравеопазването“, каза д-р Дариткова.

В предизборната платформа на БСП са поставени няколко цели, които бяха представени от проф. Георги Михайлов - да се преодолее достъпът до ефективна и висококачествена медицинска помощ чрез регионализация на здравеопазването, промяна в лекарствената политика чрез намаляване на ДДС на медикаменти и намаляване на доплащането за терапии, въвеждане на кадрова политика на база на единни


критерии за възнаграждение и промяна на модела на търговските дружества в лечебните заведения.

В панела - NEXTGEN HEALTH бе отправен поглед към близкото бъдеще на здравеопазването от ново поколение – процеса на дигитализация и навлизането на новите технологии. В него участваха проф. Силвия Илиева от Факултета по математика и информатика и директор на институт GATE към Софийски Университет „Св. Кл. Охридски“, Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева България, Иван Станков, изпълнителен директор на AI Uncovered ltd, Лондон, Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен Клъстер и Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA България.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар