Пиесата „Трамвай „Желание“ се появява през 1947г. и е призната за истински шедьовър в историята на световния театър. Повече от три десетилетия след смъртта на Тенеси Уилямс – темите и героите му са повече от актуални за съвремието ни. Герои, които пропадайки в „кладенеца“ на живота – не откъсват погледа си от звездите.
Първоначалното заглавие на „Трамвай „Желание“ е „Нощта на покера“. „С целия екип ще разиграем спектакъл като фотосветкавица – отразяваща взривна, опустошителна катастрофа. Последна, силно концентрирана, съдбоносна игра на „покера“, наречен Живот“, разкрива Касиел, която освен като режисьор на спектакъла, влиза и в образа на Бланш.
Заедно с Йордан Ръсин /СТЕНЛИ/, Ели Колева /СТЕЛА/, Кристиян Негалов /МИЧ/, Мартина Апостолова /АЗРАЕЛ, ЮНИС/ и Теодор Каракачанов /САМАЕЛ, СТИЙВ/, Касиел Ноа Ашер търси да предизвика у зрителя неочаквани гледни точки, въпроси, надежда за лично спасение от сивотата на битието.
Към екипа се присъединяват още Виктор Андреев – сценично пространство, Емилиян Гацов – Елби – звуков дизайн и фотографът Ребека Найденова.
Режисьорката споделя, че „Трамвай „Желание“ е история, която предизвика челен сблъсък няколко пъти в нейния живот. Първата ѝ среща с този спектакъл, е когато тя е едва на четири. Години по-късно, във ВИТИЗ, проф. Крикор Азарян още през втория семестър хвърля нея и състудентите ѝ в бездната, наречена Тенеси Уилямс. „До сега си задавам въпроса: изплувах ли оттам... и изобщо какъв е съвършеният актьор, създаден да изиграе този автор?! Коко ми казваше: „Ако убиеш демоните в теб, ще умрат и ангелите. Добрият актьор на Уилямс прелита леко между тях подобно бясна сърдечна кардиограма.“ Ето защо Касиел посвещава спектакъла на своя учител проф. Азарян.
Няма коментари:
Публикуване на коментар