НЗОК ще има актюер отново след 21 г. , съобщи нейният управител проф. Петко Салчев. От 1 април ваксините срещу COVID-19 ще се произвеждат с код за верификация, а в имунизационните пунктове ще го дезактивират
В приветствието си към участниците във форума проф. Асена Сербезова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, обобщи, че чрез дигитализацията ще постигнем подобрен достъп до здравни услуги, по-голямо овластяване на пациентите, по-голяма продължителност на грижата. Защото дигитализацията дава възможност да се управляват заболяванията, както никога досега, но тя води и до по-добър и по-дълъг живот на пациентите, а не към елементарни за света неща като електронната рецепта или електронните платформи за общуване и обучение, чиято роля не омаловажавам“, уточни тя и изтъкна ролята и позицията на фармацевта, който може да подпомага експертно и пациентите /те трябва да бъдат информирани, приобщени и поставени в центъра на грижата/ и лекарите.
НЗОК пренастройва всички работни процеси и системи, като целта е процесът да бъде финализиран до 2 месеца. Вече работят нови сървъри, усъвършенстват се комуникацията и обменът на данни с външни партньори. Все още не са разработени в пълна степен информационната услуга и предоставянето на информация към гражданите и външните партньори. Има забавяне в разработването на електронните протоколи за отпускане на скъпоструващо лечение. Предстои въвеждане на електронни здравни книжки. Работи се и по електронните статистики – изключително важни за работата на НЗОК и особено за нейните актюери. За пръв път от 21 г. касата ще има свой актюер и той трябва да разполага с пълен обем електронни справки, съобщи проф. Петко Салчев, управител на НЗОК. Според него страната ни изостава много с въвеждането на телемедицината, която ще позволи освобождаване на човешки ресурс. Риторично попита защо всяка болница трябва да има специалист по образна диагностика, след като от едно място може да се консултират няколко лечебни заведения. И в заключение подчерта, че електронизацията на здравеопазването ще помогне, но не е панацея и не може да измести човека и необходимостта от вземане на решения от него. А бъдещето е изнасяне на услугата в общността, бързи услуги на място, болничен престой от максимум 2-3 дни при остри състояния и край на необоснования дълъг престой на пациента в болница.
Д-р Асен Меджидиев от УМБАЛСМ „Пирогов“, представи възможностите на телемедицината за консултиране на деца по програмата „Детско здраве“ на спешната болница. Той съобщи , че се водят разговори с кметствата, детските градини и училищата в София да бъдат оборудвани със системи за телемедицина, даващи възможност за директна връзка със специалисти в „Пирогов“ при необходимост.
64% от лекарите признават, че телемедицината е на по-добро ниво след началото на пандемията от COVID-19, а 50% се чувстват по-уверени да я прилагат. 33% от тях намират телемедицината за по-удобна от срещите лице в лице, съобщи Константин Боев, директор „Дигитални и многоканални стратегии“ в Astelas Pharma. В заключение посочи, че има положителна тенденция в нагласите на лекарите към дигиталните технологии, но има и доста бариери от гледна точка на това, на какво ниво са тези технологии и от финансов аспект.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е първата здравна администрация, която предоставя пълно електронно обслужване и достъп до данни в отворен формат, припомни неговият председател проф. д-р Николай Данчев. Съветът има значим принос в дигитализацията чрез функционалните възможностите на своята информационна система, за което е носител на множество, включително и европейски награди.
Експертът на БЛС по дигигални решения д-р Костадин Сотиров акцентира, че електронното здравеопазване е отдавна очаквано от лекари, пациенти, институции, защото информацията сега е разпиляна на различни места и това я прави недостъпна. Това налага тя да бъде обединена в единна база данни – националната здравно-информационна система, сърцевината на електронното здравеопазване.
Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители, отбеляза: „Пандемията безпощадно ни посочи къде изоставаме в областта на дигитализацията и ни принуди да се дигитализираме бързо и категорично. Напредъкът в дигиталната сфера в публичното здравеопазване е безпрецедентен. В началото на пътя сме, но сме тръгнали и е много важно да не се препънем, докато вървим. Всички подкрепяме дигитализацията, но тя трябва да стане по начин, който не само не влошава, но подобрява достъпа на пациентите до медицински услуги, лекарства и т.н. Като фармацевтична индустрия подкрепяме безрезервно този процес, ще помагаме, така че да се случи по възможно най-ефективния начин и административните пречки, които спъваха пациентите в предходните години, да намаляват.
Проф. Данчев представи възможностите на информационната система.
Тя е на високо технологично ниво и включва електронни публични регистри със свободен достъп за цените на лекарствените продукти, заплащани с публични и частни средства, уеб портал, мобилно предложение и др. Публичните регистри, включително Позитивният лекарствен списък, дават възможност да се осигури контрол върху административните услуги. Гарантира се и по-високо ниво на обслужване на бизнеса. Правителственият портал дава пълен достъп на гражданите до информация за цените на лекарствата. Има връзка с над 30 болници, които проследяват ефектите на иновативните лекарства. Необходимо е изграждането на национална система, която да свърже данните на проследяващите болници. Разработеното мобилно приложение е полезно за лекарите и пациентите и позволява да се провери пределната цена на лекарството през телефон, както и крайната цена в аптеката.
Нова функция на информационната система на съвета е генерирането на национален номер за идентификация на лекарствените продукти.
За връзката между този номер и кода на продукта, който се отпечатва върху опаковката за целите на системата за верификация на лекарствата говори Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата.
„Важно е да се впишем в международния обмен на данни, за да има свързаност на българските с европейските системи за лекарствата. Тази връзка се извършва чрез кода на продукта, който служи за верификация на национално и европейско ниво. Първият елемент от кода ще бъде свързан с националния номер и това ще позволи двете системи да взаимодействат“, обясни Паунова.
Тя говори и за възможните фалшификации на лекарствата и особено на ваксините срещу COVID-19, за каквито предупреди Интерпол. Една от важните задачи на европейската система за верификация на лекарствата е предпазването от подобни фалшификации. Системата за верификация ще обхване и ваксините срещу COVID-19 от 1 април – от тази дата трябва да има сериализация за партидите ваксини и те ще бъдат качени в системата за верификация. В пунктовете за имунизация те трябва да се дезактивират. За първите партиди ваксини е бил даден гратисен срок за верификация с цел по-бързи доставки.
Деян Прокопов, управител на „Гама консулт“, представи някои проблеми, констатирани в хода на опита на обединените компании „Гама консулт“, „Интер системс“ и СТЕМО да направят прототип на национална здравна информационна система /за 5 месеца екипът е изготвил бизнес анализ и е изработил прототип/. Решаването им е задължително условие, за да имаме пълноценно работеща система и въобще електронно здравеопазване, каза той.
Ивайло Стоянов, мениджър „Корпоративни клиенти“ в Hewlett Packard, разказа как високите технологии помагат за по-ефективни решения за дигитализацията на фармацията и здравеопазването. Той бе модератор на втория панел на уебинара, чийто фокус бе върху примери за приложения и дигитални решения за пациенти, лекари и фармацевти.
Текущи разработки и насоки за развитие при електронното направление и онлайн достъпа на пациенти до здравни услуги представи инж. Михаил Калъчев, управител на SKYWEAR Group, който очерта пропуски, противоречия и проблеми, които трябва да бъдат решени чрез нормативната уредба.
За интензивните промени в дигиталната комуникация във фармацията /преминаване от традиционното предлагане на продукти в днешно време към предлагане на услуги/ говори д-р Петър Велев, управител на „КредоУеб“.
Фокусът на третия панел бе върху правата на пациентите в дигиталната среда. Модераторът Мария Шаркова, управляващ съдружник в „Шаркова и партньори“, обясни защо правата на пациентите в електронното здравеопазване трябва първо да се регламентират нормативно и очерта някои рискове за дискриминация и нерегламентирано използване на лични данни.
По темата говори и д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“.
Как пациентите с репродуктивни проблеми се справят с конкретни казуси, породени от епидемичната обстановка, с помощта на дигитални решения, разказа Радина Велчева, председател на фондация „Искам бебе“. Организацията осигурява онлайн консултации на пациентите с техните лекари, когато срещите в лекарския кабинет са невъзможни, както и множество други дигитални решения.
Инфодемията като съпътстващ COVID-пандемията проблем разгледа д-р Александър Симидчиев, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР. Основните й измерения са липсата на информация и дезинформацията, с която трябва да се справяме чрез обучение на обществото, обобщи той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар