Стадото
зубри в Източни Родопи се увеличи с още един член. Малкото зубърче е мъжко и е
родено на Деня на детето - 1 юни. Това е второто животно, което се ражда на
свобода на юг от Дунав от векове насам, след като през 2019 г. зубрите бяха
освободени в дивата природа на Родопите.
„Майката
и бебето се чувстват добре, малкият расте бързо и уверено следва стадото.
Когато се отдели от майка си, някоя от по-големите сестри поема надзора над
бебето. Подобно на хората и при тревопасните животни за малките да се грижат
всички членове на семейството“ споделя Христо Христов от фондация По-диви
Родопи. За животните продължават да се полагат грижи и се води ежедневен
мониторинг на поведението им.
„След
освобождаването им от адаптационната ограда през 2019 г. животните постепенно
започнаха да заемат екологичната си ниша и да извършват сезонни миграции –
есента и зимата прекарват в по- ниската част на Студен кладенец, а през
пролетта постепенно се качват към по-високите и трудно достъпни части на
района“, коментира още Христов.
Първите
животни бяха докарани в Дивечовъден
участък Студен кладенец през октомври 2013 г. от Германия, а през 2017 г.
две млади животни, дарение от зоопарка в Зул, Германия, бяха присъединени към
групата. Въпреки първоначалните трудности зубрите успешно се адаптираха и през
2015 г. се роди и първото от столетия зубърче в Родопите, а в следващите години
двойката възрастни се сдоби с още три малки. „Следващата стъпка е
присъединяването на нови животни към стадото, започнали сме преговори с
развъдни центрове в Европа за няколко млади женски от различни генетични линии,
но за съжаление пандемията от коронавирус забави този процес”, допълват от
фондацията.
Възстановяването
на зубрите в Родопите е съвместна инициатива на Национално
ловно-рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България /НЛРС-СЛРБ/
и Фондация По-диви Родопи
и е от част от дейностите по възстановяване на едрите диви тревопасни в
Източните Родопи. Зубрите се отглеждат контролирано в Дивечовъден участък Студен кладенец
към НЛРС-СЛРБ.
Още
с пристигането си зубрите в Източните Родопи
се превърнаха в атракция за местните хора и туристите, но след
освобождаването им в дивата природа наблюдението им без опитен водач е много
трудно. Като всички диви животни те избягват човешкото присъствие и в случай на
заплаха обикновено предпочитат да избягат и да се скрият. В размножителния
период, когато имат малки зубрите, както и елените са изключително чувствителни
и затова е много важно да се избягва безпокойството. При случайна среща трябва
да се спазва дистанция от поне 50 метра и да се избягват шума и резките
движения. Добре е посещенията в района да се координират с екипа на ДУ Студен
кладенец, които предлагат и наблюдение на зубри и елени с опитни водачи.
Европейският
бизон, както е известен още зубърът, е най-голямото тревопасно животно в Европа
и ключов вид за отворените горски екосистеми. В древността е бил широко
разпространен в Европа и на Балканите. Аристотел и Пазваний дават подробни
описания на зубрите, обитаващи земите на траките, а находки от археологически
обекти от Праисторията до Средновековието свидетелстват за разпространението им
на територията на България. С развитието на цивилизацията, фрагментирането и
унищожаването на местообитанията и прякото унищожаване на вида, ареалът му на
обитаване силно се стеснява и в началото на ХХ век изчезват и последните диви
представители на вида в света.
От средата на ХХ
век започват усилията за възстановяването на зубрите в природата от малкото
запазени зоопаркови животни. Постепенно Европейският бизон се завръща в дивата
природа на Европа, а неговата история е пример за това как само в рамките на
сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в
резултат на много усилия може да бъде възстановен. Въпреки че популацията на зубъра
бавно и сигурно нараства усилията за опазването и връщането на вида в дивата
природа продължават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар