Грешката сама по себе си означава неправилност. В ЕС
съществува система за отчитане на грешки. Директивата е пригодена съвсем сухо към
българското законодателство и е интерпретирана свободно в няколко закона. У нас
няма точна дефиниция за лекарска грешка, няма и регистър на лекарските пропуски,
какъвто има в други страни, което би спомогнало да се проследи в какви случаи
най-често се допускат те и да се работи върху това. Няма правила за добра
медицинска практика, /сериозен нормативен пропуск, защото ако има такива всеки
лекар ще знае алгоритъм на работа при всяка диагноза/, а има осъдени лекари, че
били нарушили добрата медицинска практика, каквито правила няма, но лекарите ги
съдят, а не би трябвало.
Медицинската грешка трябва да се разгледа в два
аспекта – системна /на организацията в лечението/ или персонална /от незнание,
самонадеяност и др./.
Не винаги грешката е в самия лекар. Има скрити
условия, които дават основание да се стигне до неблагоприятен изход. Няма как
да приема лекари да се наричат безотговорни или убийци, защото това не е
честно, не е проверено и не е доказано. Считам, че е недопустимо съдебни
присъди да настройват обществото, каза адвокат Иван Сотиров, по време на
семинара - Лекарска грешка или неблагоприятния изход от лечение?
Да се сезира прокуратурата стана модерен и
употребяем термин, допълни депутатът- юрист Явор Нотев. По думите му в
"лекарските дела" решенията на съда са натоварени емоционално, а
мотивите често са като "другарски съд". Най-често осъжданите лекари са заради
небрежност /това е единствената дефиниция за лекарска грешка, която е ясна в
българското законодателство/, непълен
обем на медицинската дейност, бавно лечение, по непредпазливост причинена тежка телесна повреда или смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар