Адвокат Иван Сотиров: У нас няма точна дефиниция за лекарска грешка. Тя е термин – без съдържание и няма юридическо измерение

Грешката сама по себе си означава неправилност. В ЕС съществува система за отчитане на грешки. Директивата е пригодена съвсем сухо към българското законодателство и е интерпретирана свободно в няколко закона. У нас няма точна дефиниция за лекарска грешка, няма и регистър на лекарските пропуски, какъвто има в други страни, което би спомогнало да се проследи в какви случаи най-често се допускат те и да се работи върху това. Няма правила за добра медицинска практика, /сериозен нормативен пропуск, защото ако има такива всеки лекар ще знае алгоритъм на работа при всяка диагноза/, а има осъдени лекари, че били нарушили добрата медицинска практика, каквито правила няма, но лекарите ги съдят, а не би трябвало.

Медицинската грешка трябва да се разгледа в два аспекта – системна /на организацията в лечението/ или персонална /от незнание, самонадеяност и др./.

Не винаги грешката е в самия лекар. Има скрити условия, които дават основание да се стигне до неблагоприятен изход. Няма как да приема лекари да се наричат безотговорни или убийци, защото това не е честно, не е проверено и не е доказано. Считам, че е недопустимо съдебни присъди да настройват обществото, каза адвокат Иван Сотиров, по време на семинара - Лекарска грешка или неблагоприятния изход от лечение?

Да се сезира прокуратурата стана модерен и употребяем термин, допълни депутатът- юрист Явор Нотев. По думите му в "лекарските дела" решенията на съда са натоварени емоционално, а мотивите често са като "другарски съд". Най-често осъжданите лекари са заради небрежност /това е единствената дефиниция за лекарска грешка, която е ясна в българското законодателство/, непълен обем на медицинската дейност, бавно лечение, по непредпазливост причинена тежка телесна повреда или смърт.