Translate

неделя, 10 февруари 2019 г.

Стигмата води до дискриминация и отричане на човешките права


Жан-Жак Русо: “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”

По времена семинара на тема “Извори и измерения на психиатричната стигма“ доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА направи обзор върху историята на психиатричната стигма, която поражда защитна реакция заради страха от непознатото.
Корабът на лудите, които като метафора се използва в различни контексти и днес в средновековието е бил реален – пълен с луди, прокажени и др. хора, които не трябвало повече да живеят в градовете. В късното средновековие пък вещиците са били изгаряни, от които голямата част са просто епилептици.
През Ренесанса се смятало, че щом лудият тежи на обществото, той трябва бъде наказван с труд. Лудостта обаче все повече започва да се приема като част от човешкото поведение. Според моралната теза тогава се е приемало, че прекаленото знание е гордост водеща до лудост т. е. лудостта се доближавала един вид до мъдростта.
През 17 век започва освобождаването от тях чрез затварянето им в определени места т.е. започва да се създава мрежа от болници за луди, а през 18 век рудниците са се посещавали един вид като атракция подобна на цирка. През 19 век обаче медицината вече започва да счита, че лудите в същност са болни хора. А в началото на 20 век се появява и психоанализата.
През модерната епоха лудият вече се е превърнал в болен, за да стане в средата на 20 век в клиент т. е. в потребител на психично здраве. А пациент означава търпелив болен.
Да не се забравя, че в Германия Хитлер наред с евреите и всички, които замърсяват чистата арийска раса е избил и 80% от психично болните, но след време тях отново ги има.
В психиатричните болници у нас принципите и правата на тези болни не се спазват. Например липса на конфиденциалност, право на отказ от лечение и т. н.
Срамът при тези хора, че са различни от другите води до вторична стигматизация. Много често тези с психосоциални, интелектуални и когнитивни увреждания се заклеймяват от другите. Стигмата води до дискриминация и нарушаване/отричане на човешките права.
ООН през 1948 г.приема всеобща декларация за правата на човека. Пет са основните човешки права – граждански, политически, икономически (акцентът е изключително върху тях), социални и културни (здравеопазване, образование, жилищно настаняване  и др. остават пренебрегвани). За съжаление обаче декларациите, които нямат законова сила не могат да принудят държавите да променят своите политики.

Няма коментари:

Публикуване на коментар