Стойкова определя своята творба, като „пътешествие в света на споделянето“. По време на това пътешествие, което е и своеобразно самоизследване, тя анализира интуитивните си усещания и разкрива своето много лично преживяване и преодоляване на психичната болка, каквато, както тя самата отбеляза по време на премиерата, „много хора преживяват“. Авторката е интуитивен и в същото време силно аналитичен изследовател, който свързва въображаемия и сетивния свят. Тя открива себе си по начин, който изисква смелост и дълбоко чувствено познание, като поднася на читателя откровено, дълбоко осъзнато и дори физически преживяно слово.
Заглавието на книгата „Да нахраниш анаконда“ е интуитивно намерена метафора, „прошепната“ в съня. Тя обединява видимия и невидимия свят, в които авторката пътешества, използвайки синтез от логика и интуиция. Самата „анаконда“ е събирателен образ на всички демони на различни наши състояния, неприемливи чувства, емоции, с които всеки от нас се среща.
„Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея, и в крайна сметка до нейното преживяване – по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля“, споделя тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар