Здравни експерти: Специална структура трябва да управлява политиките в сферата на майчиното и детско здраве

Недостигът на специалисти по детски болести и регионалните различия в педиатричната грижа са основните проблеми на здравната система

На състоялата се кръгла маса на тема: “Проблеми на детското здравеопазване в Република България”, под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание, бяха обсъдени Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве ‎‎(НППМДЗ) 2014-2020 г. и нерешените проблеми на детското здравеопазване в България през погледа на българските педиатри.

Организатор на форума бе Българската педиатрична асоциация (БПА).
По време на него зам. министърът на здравеопазването Светлана Йорданова представи изпълнението до момента на НППМДЗ.
От презентацията и стана ясно, че в страната са разкрити 31 здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве (ЦМДЗ). В тях се осигуряват консултации от интердисциплинарни екипи извън обхвата на здравното осигуряване на бременни преди и след раждането, на новородени, включително недоносени, както и на деца с увреждания и хронични заболявания. В ЦМДЗ се осигурява още психологическа и социална подкрепа за бременни жени и родилки и превенция на изоставянето на деца. До момента са осъществени 13 657 консултации на бременни и на деца с хронични заболявания, както и 1 506 домашни посещения.
В университетските и специализирани болници в София, Пловдив, Варна и Плевен работят комисии, които подготвят индивидуални планове за комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване и продължителна здравна грижа за деца с хронични заболявания, увреждания и вродени малформации. До момента са изготвени 1 938 медико-социални планове.
За ранно откриване и навременна интервенция при увреждане на слуха е въведен масов неонатален скрининг, който се извършва в 107 неонатологични структури. До момента са обхванати 88 835 новородени.
В рамките на програмата се финансират генетичните лаборатории към университетските болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, които са осъществили биохимичен скрининг при 34 132 бременни за оценка на риска от раждане на дете с хромозомни аномалии.
Чрез национално представително изследване са проучени нагласите и информираността на населението върху ваксинопрофилактиката. Установява се, че 90-92% от родителите приемат задължителните ваксини от имунизационния календар като необходимост и оценяват ползата от тях, а 73% считат, че ваксините трябва да са задължителни.
В изпълнение на НППМДЗ 93 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и педиатри от извънболничната помощ са преминали обучение за откриване на разстройствата от аутистичния спектър в първите три години от живота. Подготвено е учебно ръководство „Аутизмът като проблем на общественото здраве”, предназначен за специалистите от Регионалните здравни инспекции (РЗИ). С тяхно съдействие ще се проведе дистанционно обучение на ОПЛ в страната.
На Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) е възложено провеждането на проучване на показателите за детско здраве в отделните области на страната, резултатите от което предстои да се представят. Въз основа на получените данни се разработва Карта на заболеваемостта по групи за отделните региони, както и сред селското и градско население.
Проф. Владимир Пилософ, председател на БПА, представи проблемите на детското здравеопазване през погледа на българските педиатри. Равнището на детската смъртност (деца до 1 г. възраст) е един от важните показатели, отразяващ състоянието на здравеопазването. През 2016 г. тя е 6,5 на 1000 деца (до 1 година), т.е. по-ниска от предходната година. В София детската смъртност е изключително ниска - 2,5 на 1000. В отделни региони на страната обаче, както и в селата, тя е с 30-40% по-висока. В 72% от случаите детската смъртност е свързана с проблеми в перинаталния период или с наличието на вродени аномалии. Според проф. Пилософ е необходим задълбочен и детайлен анализ на причините за смърт за всеки отделен случай. Това ще позволи открояването на реалните причини за смърт и е предпоставка за предприемането на целенасочени действия в регионите с все още висока детска смъртност.
Той също така посочи, че е налице дефицит в управлението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020. Според него, следва да се обмисли създаването на структура, управляваща политиките в сферата на майчиното и детско здравеопазване в Министерството на здравеопазването.
Участниците в дискусията обсъдиха и недостига на педиатри и на специалисти по здравни грижи. В много болници и високоспециализирани клиники проблемът с броя на специалистите по здравни грижи става критичен, до степен че ще стане невъзможно да се осъществяват стандартните диагностични и лечебни процедури.
Остава нерешен и проблемът с продължаващото медицинско обучение, което в България не е задължително. Същевременно настоящите програми за подготовка на специалисти педиатри,включително и профилни специалисти, не отговарят на препоръките на Европейската академия по педиатрия. Предлага се програмата по обща педиатрия да е с продължителност 3 години, след което да се надгражда профилна специалност 2 години, като на специализиращите да се дава възможност да придобият две специалности. 
Важно е в програмите за обучение на всички нива да се предвидят занятия за придобиване на знания и в областта на комуникацията с децата и техните родители.
От БПА представиха предложения по отношение и на финансирането на дейностите и услугите в детското здравеопазване, като част от тях включват:
-Държавният трансфер за здравни осигуровки на децата да бъде в отделна сметка, за да е прозрачно какво точно отделя държавата за осигуряване здравето на идното поколение;
-Лекарствата за амбулаторно лечение на деца до 7 г. възраст да бъдат безплатни;
-Да няма ограничения за заплащане на диагностика и лечение по клинични пътеки за деца (варианти до 1-годишна възраст или до 6-годишна възраст за обострени хронични заболявания), както и хоспитализация без ограничения за децата до 1-годишна възраст, независимо от диагнозата им;
-Обособяване в Националния рамков договор за медицинските дейности на клинични пътеки за лечение само на деца;
-Компенсиране на личните лекари и педиатрите от извънболничната помощ за потребителската такса за децата, които са освободени от нея;
-Повишаване заплащането на специалистите по здравни грижи и лекарите, работещи с деца;
-Изготвяне на стандарт за спешни състояния в педиатрията;
-Намаляване на случаите на родоразрешение чрез секцио – в България те са 43 % от всички раждания и действени стъпки за осигуряване на „първи контакт“ новородено -  майка;
-Запазване на висок ваксинационен обхват сред населението, за което е необходим постоянен диалог между институциите, лекарите и родителите. По време на неотдавна провелата се кръгла маса относно предизвикателства в профилактиката на ваксинопредотвратимите заболявания бе изразено становище по отношение необходимостта от разширяване на имунизационния календар, чрез въвеждане на имунизация срещу варицела и на бустерна доза за дифтерия, тетанус и коклюш при юноши, както и за намаляване на броя на БЦЖ имунизациите;
-Създаване на детски здравен парк в гр. София,  който да обединява разпокъсаните към момента клиники в съвременна високотехнологична Национална педиатрична болница.