Нашумелият
данък „вредни храни“ няма да окаже нито благотворен фискален, нито здравен
ефект. Това заяви бившият здравен министър (1999-2001) д-р Илко Семерджиев на
пресконференция на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и
съпътстващите го заболявания (БАСОРД) в пресклуба на БТА.
„Никой
не знае мотивацията на Министерството на здравеопазването (МЗ ) за въвеждането
на такъв данък. Не са правени проучвания, не са ангажирани специалисти в
областта на диетиката и храненето. Така представено, предложението по-скоро
обслужва фискални, отколкото здравни цели“, каза Семерджиев.
Според
МЗ , евентуалният приход от данък „вредни храни“, чието въвеждане е планирано
за тази година, би бил 120 милиона годишно. Същевременно, казва бившият здравен
министър , разходите за неговото администриране „надхвърлят многократно
приходите, което напълно го обезсмисля и от икономическа, и от фискална гледна
точка“.
По
думите на Семерджиев, ако все пак бъде въведен, данъкът ще доведе до
закриването на между 1500 и 4200 работни места в хранителната индустрия, чиито
обороти ще намалеят с над 300 милиона лева.
„Необходимо
е държавата да концентрира вниманието си върху същностни проблеми, а не върху
опити за фискално натоварване на бизнеса и гражданите, които няма да постигнат
нито финансов, нито здравен ефект“, категоричен е бившият здравен министър .
„Позитивни
резултати могат да бъдат постигнати чрез информационни кампании, обучение и
най-вече съвместни инициативи от страна на здравните и образователните власти,
за да получат децата максимално надеждна информация за здравословния и
балансиран режим на хранене, а родителите да промотират такъв режим на хранене
в семейството и да го изискват от училищата“, допълни той.
Какво
казва чуждестранният опит
Опитът
на повечето държави с данък „вредни храни“ е неуспешен, заяви на
пресконференцията доц. д-р Светослав Ханджиев, специалист по хранене и диетика.
Той
даде за пример Дания, която смята да премахне закона, тъй като гражданите й
започнали да купуват хранителни продукти от Германия и Швеция, където
производството се увеличило за сметка на датското.
Д-р
Семерджиев пък цитира анализ на 25 европейски държави, извършен от
Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, според който
данъците не могат да окажат благотворно влияние върху здравословното хранене.
Затлъстяването
у нас
Доц
д-р Ханджиев цитира данни, според които у нас над 280 000 души страдат от тежка
форма на затлъстяване, а едва 21% от българите на възраст над 18 години
извървяват повече от 10 000 крачки дневно – при средно ниво за света от 23,3%.
Същевременно
българските деца са първенци в Европа по „висене“ пред екрана на технологични
устройства – минимум 25 часа седмично.
Ханджиев
цитира и изследване на Европейския конгрес по затлъстяване от май 2015, което
сочи, че страната ни е на 5-то място в ЕС по сериозност и честота на детското
затлъстяване.
„Това
е голям проблем, защото пълнотата в детска възраст е предразполага към развитие
на тежкостепенно затлъстяване, захарен диабет тип 2 и сърдечносъдови
заболявания“, каза той.
manager.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар