В облака на е-здравеопазване ще бъдат развити няколко важни
функции, сред които регистър на идентичността
Проведе се 11-та национална
конференция по електронно здравеопазване на тема „Национална платформа за е-здравеопазване –
тенденции, стратегии и политики“. Тя традиционно се провежда от CT Media
и Фондация „Електронно здравеопазване – България“, със съдействието на
Парламентарна комисия по здравеопазването при 43 НС, МЗ, Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, НЗОК, БЧК и БЛС.
По думите на председателя на
Парламентарната комисия по здравеопазване
д-р Даниела Дариткова - общите
стремежи за по-бързото въвеждане на електронно здравеопазване в цялостния му
вид у нас е относително забавено.
-В Националната здравна
стратегия е записано, сред заложените мерки, че изграждане на национална
здравна информационна система трябва да е факт до 2020 г., че трябва да се
направи електронен идентификатор, но какъв точно да бъде не е решено и, че
концепцията за пръстов идентификатор за болнична хоспитализация все още не е
представена подробно в здравната комисия, каза тя.
Д-р Дариткова подчерта, че винаги
са считали за най-важно да се изгради интегрираната информационна система на
НЗОК, която да е обвързана с останалите здравни структури в страната, за да има
наистина електронно досие на пациента и гарантира доброто партньорство на
законодателния орган, за да може всичко това да се случи в практиката до 2020 г.
По време на форума стана
ясно, че ЕК, съгласно приет вече план, е предприела инициативи за масовото
въвеждане на електронно здравеопазване в целия ЕС. Целта е до 2020 г. да се постигне,
както по-широко разпространение на електронните здравни услуги, подкрепа на
научните изследвания, развойни дейности,и иновации в областта на
е-здравеопазване, а така също и по-голяма оперативна съвместимост между тях и
да се пестят средства във време на нарастващ натиск върху здравните системи.
Стана ясно още, че
ефективното прилагане на е-здравно досие може да подобри диагностицирането и
проследяването на лечението, както и да доведе до намаляване на медицинските
грешки.
Според Огнян Златев,
ръководител на представителството на ЕК в България, неразбирането на
електронното здравеопазване си остава пречка и въпреки очевидния напредък от
прилагането на ИТ в здравеопазването, все още потенциалът им като
трансформираща сила в областта не е осъзнат напълно.
Председателят на Фондация
Електронно здравеопазване д-р Иван Костов припомни, че преди 13 г. е проведена
първата конференция на тема е-здравеопазване и още тогава са били налице технологични
решения, приложими в сектора здравеопазване. Той коментира, че у нас е налице
една много добра свързаност с Интернет, но се наблюдава и едно изоставане
най-вече при държавните и общинските болници в това направление.
Националната здравна
информационна система (НЗИС) трябва да обхване всички участници в здравната
система, а именно – лекари в ПИМ, СИМ, дентална и болнична помощ, лечебни
заведения, здравни заведения, регионални здравни инспекции, всички структури на
държавната администрация, аптеки и оптики, които да обменят данни в реално
време.
Сред заложените цели в нея
са: подобряване качеството на здравеопазване и на административните услуги, предлагани
на българските граждани; съкращаване на времето за извършване на отделните
операции в областта на здравеопазването; повишаване на ефективността при
изразходване на финансови средства в МЗ, в това число разходи за профилактика и
лечение, разходи за издръжка на администрацията, ИТ разходи и др..
Доц. д-р Иван Станев,
директор на дирекция „Информационни и комуникационни политики в
-Хубавото е, че от началото
на 2015 г. започна ревизия. Беше подготвена Стратегия за развитие на
е-здравеопазването в България, която е в тясна връзка със Стратегия за развитие
на здравеопазването в рамките на министерството и тя започва да се реализира. И
като бюджет на МЗ, и като квалификация на ИТ кадрите, не можем да си позволим
изграждане на собствена отделна система. Затова философията ни е да се насочим
към присъединяване към облака на държавната администрация.
В облака на е-здравеопазване
ще бъдат развити няколко важни функции, сред които и регистъра на идентичността.
Със сигурност ще стъпим върху философията на е-управлението за реализация на
електронна идентификация било в личните карти, било допълнително на друг
носител, но със сигурност с централния регистър за идентификация. За въвеждане
на е-идентификация в системата на здравеопазването не можем да си позволим да
чакаме толкова много време (предното въвеждане на личните карти трая 7-8 години).
Затова търсим втори алтернативен източник – действия с пръстови отпечатъци, а
когато има проблеми с пръстовите отпечатъци, да се използва SMS идентификация, а
на най-ниско информационно ниво там, където законът позволява - идентификация с
потребителско име и парола, съобщи още той.
В рамките на година и
половина трябва да бъдат проектирани и
изградени - ядрото,
платформата, единният пациентски идентификатор, единните регистри, единната
система за управление на финансовите потоци в здравеопазването,
фармако-терапевтичната експертна система, портала за медицински електронни
услуги, виртуален център за обучение на здравни специалисти,
здравно-информационен портал, правна рамка, управление на проекта и др.
Втората фаза на разработката
на НЗИС също обхваща период от година и половина,а крайната цел е НЗИС да
заработи най-късно до 2020 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар