Втора употреба, но какъв шлифер!

След антракта "Протести - оставка Райков - протести - Орешарски - протести - Близнашки" във второ действие Бойко Борисов се завръща отново на сцената като централен герой. Следва постулатът на Станиславски, баща на психологическия театър - "Аз в дадените обстоятелства".

Обстоятелствата са променени (коалиционни), съответно и Аз-ът. Станал е сговорчив, гъвкав, консенсусен... Не се пъчи като някой примадон както в първо действие: "Аз съм отпред, вий отзад, и ха посмей някой да ме затуля!"

Анализаторите го аплодират, даже и критиците му (доколкото ги има, кът са) сред политолозите признават постижението. Съобразно коалиционните обстоятелства, произведени от народния вот, обновеното A3 на премиера проявява политическо здравомислие: За да задържи властта при настъпилата политическа конфигурация, трябва да отстъпва части от нея. Да преотстъпва и личното си медийно амплоа от миналото. В резултат наблюдаваме една увлекателна молиеровска драматургия. Класическият "Тартюф", композиран в обратен ред. Там в първо действие всички обсъждат героя, който отсъства. Във второ действие той се появява и поглъща цялото внимание. А в нашия случай героят обсебва вниманието в първо действие, а във второ - присъства чрез оценките на околните. (Тук аналогиите между двата централни персонажа са неуместни. Ако има припокриване, то е случайно и се вмества в рамките на равноправната принадлежност на френската и българската драматургия към достоянията на общоевропейската култура.)

И още - в случая театралните препратки не са предвзета приумица. Налагат ги анализаторите, които един през друг припознават Борисов като изпълнител на роли.

Не сме голословни. Ето какво казва наскоро Първан Симеонов ("Галъп"): "Тези месеци ние се поувлякохме да говорим как Бойко Борисов е нов в политическия си стил. Да, имаше известно време, в което той изчакваше да говори последен. Вживя се, и то доста успешно, в ролята на диспечер в политическия процес и заигра една роля, която повече приличаше на президентска роля."

Социолозите, като едни практични люде, вече подгряват фурната, в която да опекат следващото поприще на новия Борисов. В това отношение агенция "Алфа рисърч" е особено усърдна. Боряна Димитрова с невиждан размах принажда на Борисов функции, за каквито не е помечтавал и гениалният Шекспир. (Предполага се, че освен драматург и постановчик, той е бил още и актьор в трупата си.) "Сега Бойко Борисов е едновременно арбитър на кастинга за разпределението на ролите в политическия спектакъл, режисьор, заставящ всички актьори да се съобразяват с него, и критик. Ще действа така, докато не реши, или не бъде принуден да влезе отново в главната роля..."

Че главната роля му е в кърпа вързана, две мнения няма. Но нека отдадем дължимото и на останалите изпълнители.

Личната управленска свита на Втория Борисов е допускана прелиберално често до авансцената. Съдбовни преговори се доверяват на дамския й състав - при съставяне на правителството например. Не ще подминем и подборката на личностите, изведени на първи публичен план. Макар и излъчени сред доскорошните приближени, те са с обнадеждаваща френология, смислен говор и култивирано публично поведение. За разлика от някои прекомерно лансирани особи от разните съЦВетия. Изобщо поправителния мандат излъчва повече представителност. Макар че тя е периферна подробност спрямо основния приоритет на премиера - стабилност в държавата. Към накърняването й Борисов е особено ревнив. И тъкмо посегателството към нея го вади от равновесие:

"Винаги съм казвал, че стабилността в тези няколко месеца след няколко служебни правителства е жизненоважна - избухва той в парламента, когато вътрешният министър Вучков го сюрпризира с оставката си в сюблимен момент - визита на шефа на ФБР. - Нито има свещени крави, нито имена, нито личности, които могат да застрашават стабилността на държавата."

Гневът му доставя блажена наслада на опозицията и угощение за медиите с образно простонародната закана: "Ако считат, че могат по-добра стабилност да излъчат в България, ако си мислят, че някой с приказки го държели... от една година, ако са ме държели, щяха да ме съсипят. Държели ме, за шлифера, да речем ..."

И ето как една полезна демисезонна дреха, шлифер, при това втора употреба, тутакси се развява на медийния простор като национален флаг.

А кой да се замисли лесно ли се стиска държавнически жезъл в десницата? Как се справяме с непривичната коалиционна ситуация? Леко ли е да събеседваме, да се увещаваме, да се пазарим, да се залъгваме? Шега ли е да се подпира дуварът на властта? Аха-аха да рухне, докато към него се протягат мършави коалиционни шепи. Дращят, предирят, изнудват...

И после защо социологът Кольо Колев ("Медиана") бил казал: "Премиерът е в ролята на шофьор на джип, който изведнъж се е озовал в кокпита на хеликоптер. Гледа копчетата и не знае кое да пипне и дали да го пипне - че не е ясно какво ще се случи. Затова е заел позата: "Ще ви наблюдавам как ще го вдигнете и ще поема прякото управление, ако не се справяте!"

Понеже в здравеопазването хаосът продължава и напук на дръзкия министър доктор Москов колегите му си ги маризят по махалите, както и преди реформаторското му пришествие. Язък, дето разпеняви ДПС и консолидира избирателите му.

Реформата в съдебната система е все така благопожелание по мнение на омбудсмана, макар крутите мерки срещу съдия Янова и дозираните закани на главния прокурор за повсеместно възмездие... Неизвестни извършители пуцат на поразия, краде се на воля на дребно и едро, а корупцията като свещена квачка мъти в полога си златни яйца.

Сферата на образованието, спаднало под морското равнище, достига дъното на падението чрез изстъпленията на ресорния министър срещу колоси на науката като Кюри и Ломоносов, гарнирани с провидението му за старчески ВУЗ-ове. Културата от своя страна, вторачена във фикс идеята си за местен "Лувър" (след него и потоп) стремително напредва към подстъпите на небитието.

А социалната политика се упражнява на експериментално ниво с хипотетични пенсионни преобразувания.

Ха кажете сега, на такава скапана гемия рулят й как се управлява? И защо изтървал премиерът, че бил неуправляем, та го заразнасяха като оцапан вестник из драки. Не той, рулят му е неуправляем... Само не го жалете! Ще се справи. Социологът Юрий Асланов го предвещава: "Сега се очертава ясен шанс Бойко Борисов да бъде избран

за президент."

Очертава се, да. Напук на разни префърцунени подигравчии, които го наричат "еднокнижецът Винету". А "Винету" той спомена, за да им види сеира. Да не е луд да признае, че е познавач на книжовното дело на Софроний Врачански. Този феноменален народопсихолог е негов пътеводител в балканската политическа джунгла. В своето "Житие и страдания грешнаго Софрония" будителят премъдро заключава: "Понеже то ест вещ природна: учен человек ученнаго люби и прост простаго, и пиян - пияннаго ..." Оттук още първият Борисов е извлякъл словата, изречени от него пред металурзите от ОЦК в Кърджали: "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме."

И се разбраха, и го избраха, и ще го разбират и избират. Самородният метал (матриал) ръжда не хваща.

---

Едно към едно

Калин Терзийски, писател:

Каквото и да кажа за Бойко Борисов, няма да е вярно. Защото истината винаги е много по-обширна и разнообразна и противоречива от тая, която е изказаната с думи. Но остави това! Лошото е, че каквото и да кажа - за тия, които неистово мразят Бойко Борисов, казаното от мен ще е недостатъчно лошо. А за тия, които неистово обичат Бойко Борисов, казаното от мен ще е абсолютно необосновано злобно и критично. А за тия, които са безразлични, казаното от мен ще е глупаво пристрастно. А за тия, които са полудели от политически злоби и страсти - каквото и да кажа, ще звучи безстрастно и безразлично. Изводът е един. Хората си имат Бойко Борисов и подобни на него хора, за да има кого да мразят. Братя и сестри, не гледайте Бойко, погледнете себе си. Бойко е само огледало.

Васил Гарнизов, социален антрополог:

Второто управление на Борисов започна под знака на нова роля: миролюбив, консенсусен, кооперативен, отстъпчив, прибран от синия екран. Това продължи до момента на оставката на вътрешния министър, когато миролюбието отстъпи на твърдата ръка, а компромисът - на неотстъпчивостта. Повече от сто дни твърдата ръка се е крила в мека ръкавица, където предполагам ще се скрие отново до следващата криза. Борисов си е същият, но играе различно - нещо, което не може да се каже за осталите играчи на политическата сцена.

Антоний Гълъбов, политолог:

Новият репертоар на властта се определя все повече от очакванията на публиката. Образът на премиера също. Днес той продължава да бъде традиционен лидер, следващ динамиката на общественото мнение, но и готов да търси по-широка подкрепа за усилията си. Борисов винаги е разчитал на непосредствения език и усета си за публиката. --Визитка

Роден е на 13 юни 1959 г.

Завършва Висшата школа на МВР като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност".

През 1990 г. основава фирма „ИПОН-1" ООД, която е сред най-големите охранителни фирми в страната. От 2001 г. е главен секретар на МВР.

От 2004 г. е удостоен със званието генерал-лейтенант.

От 2005 г. е кмет на Столична община.

Министър-председател на Репмблика България от 27.07.2009 г. до 21.02.2013 г.

Народен представите от ПП ГЕРБ в 42-рото народно събрание.

Избран за министър-председател на Република България на 7 ноември 2014 г. от 43-тото народно събрание.

От 10 януари 2010 г. до момента е председател на ПП ГЕРБ.

--Колко струват политолозите

• "И ако медиите държат на своя авторитет и чест, аз не мога да им препоръчам, но би било честно, когато каниш Кольо Колев от "Медиана", преди това да кажеш: "Непозналият нито един резултат от последните 5 години ще ви говори как БСП ще стане първа сила". Това е коректното към българския слушател и читател."

• "Кънчо и Андрейчо вчера ми харесаха - след изборите дадоха най-висок резултат на ГЕРБ и най-нисък на БСП! Само в рамките на един ден. Тези, които с червени бузки обясняваха как ГЕРБ си е заминал. Имаше и една "Сова Харис" агенция, но "Медиана" са ми любимите. Но иначе това, което Дончев (Томислав - б.р.) казва - по телевизията говориха, говориха, слушам - за кого говорят, те говорят за нас. Толкова неадекватно!

• "Към политолозите - да си направят партия, да се видят колко струват."

В. „Труд”