България е единствената европейска държава, в която липсва епидемиологично проучване за разпространението на хепатит

 По инициатива на Комисия по здравеопазването към 43-то Народно събрание, Българската представител на Република Румъния в Европейския парламент (ЕП) и председател на групата „Приятели на черния дроб“в ЕП и г-н Андрей Ковачев –член на ЕП и съпредседател на „Група на евродепутатите, които ще работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествени медицински грижи“. Двамата представиха европейските политики в посока борбата с коварното заболяване и осигуряване на достъп до качествени медицински грижи на европейските граждани. Представители на пациентите, медицинската общност и производителите на лекарства обсъдиха с НЗОК, МЗ и народните представители проекта на Национална програма за превенция, профилактика, скрийнинг, ранна диагностика и лечение на вирусните хепатити в България. По време на форума беше представен и проектът за Национален регистър на пациентите, лекуващи се от вирусни хепатити в страната, който ще даде възможност за по-добро и навременно проследяване на лечението на пациентите.

асоциация за изучаване на черния дроб и Национално сдружение за борба с хепатита „Хепасист”, се проведе кръгла маса на тема „Хепатитът: скрита епидемия или решим проблем?“– Европейският контекст и значимост на въвеждането на Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити в България. Събитието премина под патронажа на д-р Даниела Дариткова-Проданова, председател на Комисия по здравеопазването, а сред специалните гости бяха г-н Кристиан Бушой –

Страната ни е сред първите страни-членки на Евросъюза и първата в Източна Европа, която предприема мерки за въвеждане на национална хепатитна програма.

"Радвам се, че в партньорство със здравния сектор България е на път да одобри Националната програма за борба с вирусните хепатити", заяви евродепутатът д-р Ковачев.

 България е единствената европейска държава, в която липсва епидемиологично проучване за разпространението на хепатит. България има нужда от конкретни епидемиологични данни. В някои затворени групи население в страната ни честотата на хепатит В достига над 50%. Това каза проф.Крум Кацаров, гастроентеролог във ВМА, по време на дискусията.

Хепатитните вируси В и С нелекувани те водят до трайна загуба на работоспособност за пациента и смърт. От 1992 г. всяко новородено в България задължително се ваксинира срещу хепатит В, благодарение на което заболеваемостта непрекъснато намалява, но остава тревожно висока сред пациентите на възраст над 23 години. Хепатит С, за който ваксина няма, е сериозен проблем - лечение съществува, но непосилната му за повечето пациенти цена се превръща в пречка пред достъпа до животоспасяваща терапия. Само в Европа заболелите от хепатит В и С възлизат на 14 милиона души, като годишно 122 хиляди от тях умират.

„Надяваме се през тази година да започне лечението на близо 50 българи, болни от хепатит С, с иновативна терапия, която вече е одобрена в Европейския съюз”, каза проф. Людмила Матева, гастроентеролог в столичната болница "Св. Иван Рилски".Тези пациенти спешно се нуждаят от подобно лечение, допълни тя.

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски декларира подкрепата на МЗ за въвеждане на Национална програма за профилактика, скрининг, ранна диагностика и лечение на вирусните хепатити.

Участниците в Кръглата маса се обединиха около следното:

-Приемане, въвеждане и изпълнение на проекта за Национална програма за профилактика, скрининг, ранна диагностика и лечение на вирусните хепатити в България;

-Осигуряване на необходимите средства за изпълнение на заложените по Програмата дейности, както и за осигуряването на съвременни терапии за пациентите, страдащи от вирусни хепатити;

-Създаване на ефективни механизми за мониторинг по изпълнението на целите на Националната програма, от страна на законодателната и изпълнителната власт и пациентските организации;

-Предприемане на допълнителни мерки, които да ограничат разпространението на заболяването в България и последствията от него, като усъвършенстване на Имунизационния календар на Република България; въвеждане на достъпни скринингови изследвания, както за медицинските специалисти, така и за определени рискови групи; разработване на програми за повишаване информираността на населението относно чернодробните заболявания;

-Отчитайки дългосрочните ползи за здравната и социалната система, да се осигури бърз достъп до най-съвременните терапии за лечение на вирусните хепатити, съгласно националната нормативна уредба.