Хранене на бебето с майчино мляко - протективен фактор за развитие на затлъстяване и на наднормено тегло

Ключов елемент на профилактиката на социално значимите заболявания, която трябва да започне още от планирането на бременността, е повлияването на т. нар. метаболитно програмиране

Доц. д-р Ралица Георгиева, Национален консултант по неонатология към МЗ и началник Клиника по неонатология в Университетска детска болница, се спря по-подробно върху ролята на кърменето и естественото хранене в профилактиката на социално значимите заболяване, по време на семинар в Първа АГ болница „Света София”, във връзка със Световната седмица на кърменето:

Изключителното кърмене до 6 месеца и особено до 1 година осигурява оптимален растеж на детето, оказва положителен ефект върху развитието на централната нервна система и коефициента на интелигентността, подобрява цялостното му неврокогнитивно развитие, намалява честотата на алергиите, подобрява резистентността към инфекции .

Храненето на бебето с майчино мляко е протективен фактор за развитието на затлъстяване и на наднормено тегло, тъй като затлъстяването в детска и юношеска възраст често води до затлъстяване и в зряла възраст и е свързано с неблагоприятни здравни и социални ефекти – работоспособност, здравословно състояние, качество и продължителност на живота.

През последните 30 години в света случаите на затлъстяване в детска възраст не само не намаляват, но дори се и утрояват, което е характерно и за нашата страна, с всички произтичащи последици като значително  повишен риск от хронични метаболитни и сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, исхемична болест на сърцето и др.

Установена е ясно изразената корелация между храненето на бременните жени и здравето на децата им в зряла възраст. Все повече се налага тезата за метаболитното програмиране, което започва още по време на феталното развитие и продължава в постнаталния период т.е. приема се за безспорно доказан факт, че фенотипът на възрастния индивид се определя от храненето на майката по време на бременността и в първите месеци след  раждането и. Друг важен фактор, свързан с метаболитното програмиране е теглото на майката. Така напр. бременните с наднормено тегло два пъти по-често раждат деца с високо тегло. Високото тегло при раждане и бързото му наддаване в кърмаческа възраст и през първите 2 години от живота на детето са асоциирани и с двойно увеличен риск за развитие на метаболитен синдром на 11 годишна възраст, както и с ендокринни нарушения, като това програмиране продължава ефекта си и в зряла възраст.

Бързият растеж и увеличаване на телесната маса в кърмаческа възраст са асоциирани още и с по-високи стойности на артериалното налягане на 6-8 годишна възраст, повишено съотношение LDL/HDL при юноши, по-изразена инсулинова резистентност и ендотелна дисфункция, както и по-високо тегло в по-късна възраст. Клинично изследване в Бавария с включени 4235 деца на възраст 5-6 години установява, че наддаването на тегло от раждането до 2 годишна възраст е най-добрият предиктор за наднормено тегло в училищна възраст.

Отдавна е известно, че естествено хранените кърмачета имат по-нисък темп на увеличаване на телесна маса и ръст. Кърмените 9 или 12 месеца кърмачета показват разлика в теглото с изкуствено хранените вариращо от 400 г до 600 – 650 г. 

Изкуствено хранените кърмачета имат 55% - 80% по-висок протеинов прием в сравнение с естествено хранените. Ето защо ключов елемент на профилактиката, която трябва да започне още от планирането на бременността, е повлияването на т. нар. метаболитно програмиране. Изследванията показват, че честотата на затлъстяване е най-ниска сред продължително кърмените деца. Любопитното е, че според проучване сред 467 деца в Краков, продължителното кърмене е свързано с по-висок коефициент на интелигентност.

Стратегията за превенция на затлъстяването дефинира следните основни съвети към майките и личните лекари на кърмачетата: Естествено хранене на кърмачетата; Използуване на адаптирани млека с по-ниско протеиново съдържание-2 g/100 kcal; Индивидуално определяне на захранването, в периода 4 -6 месечна възраст; Да не се настоява детето винаги да приеме определеното количество храна; Разсейване на детето при неспокойствие с други методи, а не с допълнително предлагане на храна; Предлагане на вода през нощните часове; Обучение на майките за избягване на прекомерно наддаване на тегло в кърмаческа възраст и др.

По данни на Националния комитет по кърмене близо 90% от бебетата, при изписването им от родилните отделения са на изключително кърмене. След това процентът на кърмените деца намалява значително. Така например само на кърма са 66% от двумесечните бебета. На третия месец на изключително кърмене са 14,6% от тях, а 50,8% са на смесено хранене и едва 1-2% от шестмесечните бебета са на майчина кърма.