От храненето на майката преди бременността, по време на нея и след раждането, зависи правилното развитие на детето

Проф. д-р Стефка Петрова, специалист по хранене от Националния център по обществено здраве и анализи акцентира върху храненето по време на бременност и кърмене и отражението му върху кърмата по време на семинар в Първа АГ болница „Света София”, във връзка със Световната седмица на кърменето:.

Най-важните 1000 дни от живота на човека започват от момента на зачеването и продължават до края на 2-та му година. Неслучайно в света вече се налага понятието „хранително програмиране в ранната детска възраст”, което започва още от бременността, а дори и преди нея. Защото майката е тази, която създава най-ранната среда за въздействие върху развиващия се организъм. И не е необходимо тя да спазва специална диета, а трябва просто да се стреми към здравословен модел на хранене-пълноценно и балансирано. Еднакво рисково за детето е поднорменото и наднорменото тегло на майката. В първия случай е налице вероятността за преждевременно раждане и предопределяне на дълготрайни метаболитни промени при недоносените деца, а във втория води до увеличен риск от затлъстяване на потомството и инсулинова резистентност в зрялата му възраст.

Дефицитът на витамина фолат, в ранната бременност, увеличава опасността от спина бифида. Приемът на фолиева киселина по 400 мкг дневно поне 3 месеца, преди настъпването на бременността, снижава този риск при новородените със 70%-80%.

Дефицитният прием на енергия и хранителни вещества може да ограничи растежа на различни органи и тъкани в плода. Особено чувствителен е панкреасът, който трудно може да достигне нормалната си големина и остава с намален функционален капацитет.

Дефицитът на йод пък води до вродени малоформации на плода, а последствията при дефицит на желязо до преждевременни раждания, намален растеж, ниско тегло.

Затова през бременността е особено важно да се приемат храни богати на витамина фолиева киселина (В9), на омега-3 полиненаситени мастни киселини, желязо и йод.

Бременните жени трябва да консумират риба поне два пъти седмично. В това число сьомга, но не пушена, мерлуза, херинга, сардини и пъстърва. В менюто им обаче трябва да отсъстват риба-тон и акула, заради опасността от натрупване не желязо. Месото(телешко, свинско, агнешко), ядките, сиренето, млякото и млените храни трябва да са в ежедневното им хранене. От листните тъмни зеленчуци, лещата, боба-желязото се усвоява едва в 2% от тях. Затова, ако към ястия със спанак напр.се прибави и чаша фреш много по-добре се усвоява вит. С.

Черният дроб, независимо дали е свински или пилешки, да не се консумира заради високото съдържание на витамин А в него. Като хранителна добавка трябва да се взима само когато е сигурно, че майката има дефицит от вит. А.

Препоръчителна е да се ограничат пържените храни, маслото и силните подправки. Да се приема само йодирана сол, но не и на хималайската, тъй като тя не съдържа йод. Алкохолът напълно да се ограничи, тъй като той повишава рискът от вродени аномалии на плода и раждане на деца с алкохолен синдром. Кофеинът също трябва да се намали. Бременните не трябва да пият повече от 2 чаши кафе или 2-3 чаши чай дневно, защото редовният прием на кофеин може да има тератогенен ефект и също да предизвика вродени дефекти у плода. И слабителните лекарства не се препоръчват, тъй като е възможно и те да окажат вреден ефект върху него.

Пълноценното хранене е от съществено значение и за продукцията на майчината кърма. През първите шест месеца жените трябва да приемат по 600 ккал дневно, а през вторите шест месеца – по 400 ккал. Важен е и приемът на достатъчно течности, тъй като ограничаването му може да намали количеството на кърмата. Препоръчително е майките-кърмачки да пият от 8 до 10 чаши течности дневно, най-вече вода, айрян и неподсладени плодови сокове. Те обаче трябва да избягват напитки със захар, алкохол и кофеин, които могат да преминат, чрез кърмата в бебето.

Всички бременни и кърмещи жени трябва да съблюдават нормално хранене като не ограничават и избягват алергенните храни, тъй като няма доказателства, че игнорирането им намалява рискът от атопични заболявания при децата-бронхиална астма,алергичен ринит, хранителни алергии.

Захранваното на децата с храни, напълно различни от майчината кърма, не трябва да бъде преди 17-та седмица и не п-късно от 26-та седмица от раждането. Ранното захранване крие риск от болести с диарии, хранителен дефицит и др. ,поради незрялост на плода, а късното-забавяне в растежа.

Препоръчително е захранването да започне с безглутенови каши, обогатени с желязо, т.е. с едно компонентна храна с мека, гладка консистенция.