Те пристигат от България и Румъния с готовността да вършат в Германия това,
с което никой друг не би искал да се заеме. И получават най-мизерно заплащане.
Германската преса ги нарича "мигранти по бедност".
На фона на жалките надници на тези хора актуалната дискусия в Германия за
минимално заплащане от 8,50 евро на час изглежда сякаш от друг свят, пише
"Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг". Изданието излиза с обширен
репортаж от най-голямата кланица в Европа - тази в германския град
Реда-Виденбрюк, която осигурява работа на много източноевропейци. Но не само
там - навсякъде в Германия могат да се открият ужасяващи истории за модерно
робство, посочва вестникът. "Тези чужденци живеят в отчайваща мизерия и са
напълно безпомощни срещу своите експлоататори, които в много случаи се оказват
техни сънародници", четем в публикацията.
Хората от периферията
"Берлинер цайтунг" определя преселниците от Източна Европа като
хора, живеещи в периферията на обществото. В България едва 31 процента от
ромите работят, в Румъния са малко повече - 36 на сто. Актуално изследване на
фондацията на Джордж Сорос показва, че българските роми в Испания изпращат на
близките си у дома средно по 164 евро на месец. С тази сума едно средно голямо
ромско семейство може да оцелее, посочва изданието.
Основната причина, която кара тези хора да напускат родината си, е тежкото
им икономическо положение. Основният им проблем е бедността, а не
дискриминацията, се казва в изследването. То показва, че най-дискриминирани се
чувстват ромите-преселници в Италия /76 процента/, следвани от тези в Испания
/66 на сто/. За сравнение - едва 40 процента от ромите в Румъния и една трета
от ромите в България смятат, че са дискриминирани.
Проучването показва и друго: ако у дома ромите карат както са свикнали, в
приемната държава се съобразяват много повече с нормите и стандартите. В
България например едва 46 на сто от ромското население е здравноосигурено,
докато сред българските роми в Испания цели 95 процента имат здравни
осигуровки. И още един пример: в България броят на неграмотните ромски деца
продължава да расте, а в приемните страни почти всички деца на емигрирали
ромски семейства ходят на училище.
Заплаха ли са пришълците?
В германските издания продължава и дебатът дали отпадането на ограниченията
за работа за гражданите на България и Румъния от началото на 2014 година ще
предизвика нова вълна от трудови имигранти. Според "Франкфуртер
рундшау", не е вярно това, че т. нар. мигранти по бедност са заплаха за
социално-осигурителната система на Германия. Статистиката сочи, че делът на
българските и румънските преселници, кандидатстващи за помощи и други социални
плащания, е много под средния за страната. По този повод изданието пита кой е
прав - дали вътрешният минисър Ханс-Петер Фридрих, който се опасява от наплив
на източноевропейски бедняци от началото на следващата година, или Европейската
комисия, която смята, че тези опасения са неоснователни?
Отговорът се съдържа в цифрите: в края на миналата година едва 9,3 на сто
от живеещите в Германия българи и румънци са получавали социални помощи. За
сравнение - близо 16 на сто от всички чужденци в Германия и 7,4 процента от
германците се възползват от социалноосигурителната система на страната, посочва
"Франкфуртер рундшау"
Дойче Веле
Няма коментари:
Публикуване на коментар